„Най-трудният момент беше на 10 февруари 1982 година в Бургас, когато властимащите ни наказаха много жестоко. Но стиснахме юмруци и се преборихме с този невероятен проблем, който ни беше насаден изкуствено“, разказва пред БНР Йордан Караджов, фронтменът на група „Сигнал“.

Инцидентът в Бургас и последиците

Тогава в бургаската зала „Изгрев“ се събират около 4000 души, въпреки че официалният ѝ капацитет е едва 800 места. Още с началото на концерта ситуацията излиза извън контрол – служители на милицията, ангажирани с реда, започват да използват сила срещу феновете на групата. В суматохата едно момиче припада.

В този момент Данчо Караджов прекъсва изпълнението с думите: „Не сме свикнали да пеем под ударите на милиционерски палки“.

След случилото се следват сериозни репресивни мерки – плочите на групата са иззети от магазините, забраняват се излъчванията им по радио и телевизия. Появяват се слухове, че „Сигнал“ може да бъде забранена завинаги.

Въпреки това групата оцелява и не прекъсва дейността си. Подкрепата на публиката и близките им се оказва решаваща в този напрегнат период.

„Късметът да си с хора, които вярват в това, в което ти вярваш. Важна беше любовта на публиката и нашата любов към нея“, споделя Караджов.

Първи стъпки и музикален път

Йордан Караджов признава, че като дете не е мечтал за сцена и музика. Интересите му били насочени към футбол, география и рисуване.

„Занимавах се предимно с футбол, география и рисуване. И до днес използвам доста широк обем от знания, свързани с географията. С рисуването приключих, след като завърших Техникума по художествени занаяти. Страстта към музиката дойде малко по-късно, но излезе по-силна от всичко останало“, казва той.

Началото на „Сигнал“ и първите успехи

Групата се създава на 1 юни 1978 година, а първият им концерт е в Ямбол, през есента на същата година. По това време вече са познати с песни като „Любов“ и „Спри се“, но истинският пробив тепърва предстои.

Ключов момент за групата са двата големи концерта на 14 и 15 април 1879 година в зала „Фестивална“, които привличат около 8000 души всяка вечер.

„Така тръгнаха нещата по отношение на ракетния старт на „Сигнал“. И двете вечери имахме публика от порядъка на осем хиляди човека – нещо, което не се беше случвало в България на рок банда“, разказва Караджов.

Творчески подход и нови поколения

Йордан Караджов е автор на голяма част от музиката на групата, но сам определя себе си като различен тип композитор.

„Някои имат поводи, други са създадени свише. Аз не съм от тези композитори, които днешните младежи наричат хитмейкъри – сядам на пианото или взимам китарата и правя хит за пет минути. Няма такова нещо“, казва той.

По отношение на младите изпълнители, той изразява умерен скептицизъм дали съвременната музика ще остави трайна следа.

„Живеят в друго време и разчитат на различни неща. Това, което сме направили „Сигнал“ и колегите от нашето поколение – „Щурците“, „Тангра“, „Диана експрес“, ФСБ, няма да се повтори в никакъв случай. Има страшно кадърни момчета и момичета, но в България в момента е много трудно да пробиеш, та камо ли да оставиш една 50-годишна следа в съзнанието на хората, което е жалко, но такива са обстоятелствата“.

Нов албум и отношение към публиката

Групата продължава да издава музика, макар и по-рядко. Последният им студиен албум е „След тъмнината“, издаден преди две години, с текстове основно на Сашо Петров.

„Но публиката, независимо дали е млада или стара, иска хитовете, които повечето от хората знаят“, казва певецът.

Семейство, любов и подкрепа

Извън сцената Караджов подчертава колко важна роля има семейството в живота му. Съпругата му Мариана му дава спокойствие вече десетилетия, а двамата ще отбележат Златна сватба на 27 юни.

„Повярвахме в нашата връзка, в нашата любов. Ще отбележим 50 години от началото на брака си, но 6 години преди това бяхме гаджета. Може би тя е в основата, защото и до ден днешен не съм усетил да каже: „Ревнувам те“. Тя отгледа сама двете ни деца Даниела и Лора. Аз много пътувах по онова време“, споделя той.

Внуци и семейна радост

Днес двойката активно помага и в грижите за своите внуци, които са важна част от ежедневието им.

„Отиваме да вземем Алиса – голямата дъщеря на Лора. Ще ни гостува няколко дни. Много се грижим за внуците си. Имаме една по-голяма внучка – Ния, която вече е на почти 15 години. Матео е на близо 6, а най-малкият – Никола, се роди на първи декември миналата година. Господ ни даде четири внуци. Даряваме ги с много любов и внимание. Те го усещат и от своя страна ни отвръщат със същото. Ния казва: „Дядо ти си много добър, обаче баба е безгрешна“.

Караджов допълва, че и най-малките вече проявяват интерес към песните на „Сигнал“, превръщайки музикалното наследство в част от семейната традиция.