Напрежението между ръста на цените, увеличението на заплатите и бъдещето на държавната администрация отново излезе на преден план. Темата беше коментирана от президента на КНСБ Пламен Димитров и председателя на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в ефира на „Здравей, България“.

Вечната българска икономическа сцена: едните казват „няма хора“, другите казват „няма пари“, а гражданите междувременно броят стотинките пред щанда с кашкавала.

Възможност за недобросъвестно прилагане на новите закони

Според Велев наличието на нелоялни търговски практики е безспорен факт и те трябва ясно да бъдат описани в закона, за да могат контролните органи да действат ефективно. По думите му в част от законопроектите има текстове, които могат да породят проблеми, ако държавната администрация ги прилага недобросъвестно.

Пламен Димитров посочи, че в България цените на редица стоки вече са по-високи от тези в Германия, Франция и Нидерландия. Според него причината е в нелоялните търговски практики, огромните надценки и господстващото положение на определени компании на пазара. Той даде пример с млечните продукти, при които надценките у нас достигат до 130%, докато в други европейски държави са около 30%.

Темата за разходите в бюджетния сектор също предизвика спор

Васил Велев заяви, че служебното правителство е отчело с около 580 милиона евро повече разходи за заплати в публичния сектор само за първото тримесечие. Димитров обаче оспори тези числа и подчерта, че увеличението на годишна база възлиза на около 650 милиона евро, като пенсиите не влизат в тази сметка.

Двамата коментираха и възможността за съкращения в администрацията. Велев смята, че в секторите „Сигурност“ и „Правосъдие“ има сериозен преразход. От своя страна Димитров отбеляза, че има сериозни дисбаланси при увеличенията на възнагражденията. По думите му някои служители са получили едва 15% увеличение върху ниски заплати, докато други са получили ръст от 70% върху вече високи възнаграждения. Според него именно при вторите може да се мисли за оптимизация и съкращения, но не и при нископлатените служители.

Васил Велев предупреди, че бюджетният дефицит вече е надхвърлил 3% и ако не бъдат предприети мерки до края на годината, ситуацията може да стане сериозна. Пламен Димитров обаче е на мнение, че основният проблем не са заплатите, а разходите, свързани с План за възстановяване и устойчивост.

Източник: Нова