Борбата със зависимостите у нас е в абстиненция. Държавата удобно нехае, скрита зад стигмата „сами са си виновни“, докато Националната стратегия стои „на трупчета“, пише OFFNews. Недофинансирана грижа и пълно институционално неглижиране – с това живеят наркозависимите у нас, докато могат. Новата Национална стратегия за борба със зависимостите 2026-2030 година продължава да гастролира между министерствата с неясен хоризонт за окончателно одобрение.
Междувременно актуалната дрога фентанил бележи тих, но смъртоносен ръст и безпощадно взема жертви в страната.
„Миналата година в Русе от фентанил починаха 10 души. Мре се зверски, а лесно можеш да си го набавиш. Дрога колкото щеш“, споделя читател на OFFNews от Русе, който преди месеци сигнализира, че са намалени дозите в метадоновите програми в региона.
Мъжът е включен в програмата към Центъра за психично здраве в Русе, откъдето получава безплатно дозите си метадон. Тогава той предупреди ясно, че ако метадонът не засити наркотичния глад, зависимите ще търсят алтернатива на улицата, където все по-често властва фентанилът и „за 10 лева можеш да умреш“.
Още в края на 2025 година Европейската система за предупреждение сигнализира за задълбочаващ се проблем с този наркотик в България. Потвърдената от съдебномедицинските регистри статистика е категорична: през 2024 година общите смъртни случаи от наркотици са 127, като 53 от тях са с доказана експозиция на фентанил. За сравнение, през предходната 2023 година жертвите на фентанил са били едва 5. При това става дума само за доказаните случаи – реалният брой на загубилите живота си остава скрит извън официалната статистика.
Фентанилът масово се продава вместо хероин като „нов наркотик“. Процентът на активното вещество в него варира неконтролируемо, което прави риска от свръхдоза и смърт изключително висок, тъй като употребяващите нямат представа каква доза приемат реално.
Липса на животоспасяващ антидот
Единственият антидот за този опиоид е медикаментът налоксон. Той възстановява дишането при животозастрашаващо потискане след свръхдоза с морфин, хероин или фентанил. Въпреки че здравното министерство наскоро осигури количества за екипите на Спешна помощ, проблемът със снабдяването на болниците остава нерешен.
В края на 2024 година фирмата вносител прекратява без предизвестие регистрацията на медикамента у нас. В момента налоксонът е в списъка на нерегистрираните лекарства и болниците трябва да го купуват по тромава специална процедура, която отнема седмици, докато на пациента му е нужен на секундата.
Спешните отделения и клиниките по токсикология са оставени без лесен достъп до противоотровата. С налоксон не разполагат и полицейските екипи, митничарите или неправителствените организации на първа линия. В Европейския съюз отдавна действат програми за безплатно раздаване на назален налоксон за домашна употреба, но в България такъв продукт изобщо не е регистриран.
„Без пари е само в Суходол“
Онези, които решават да се откъснат от зависимостта, се сблъскват с разрушена система за рехабилитация. Държавната грижа често се изчерпва с престой в специализирано отделение, където липсва реална психотерапия, а лечението се свежда до медикаментозно туширане на абстиненцията.
Частните терапевтични центрове работят ефективно, но услугите им са изцяло платени и често непосилни за семействата. „Без пари е само в Суходол„, признават експерти от сектора, визирайки единствената държавна специализирана психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), у нас има 16 лицензирани програми за психо-социална рехабилитация, съсредоточени само в 7 области, сред които е и Русе. Неравният достъп до специализирана грижа е очевиден.
Бюджетни парадокси и липса на превенция
Законът за здравето изисква 1 процент от акцизите върху алкохола и тютюневите изделия да отиват за програми за превенция на зависимостите. По данни на Националната агенция за приходите само внесените акцизи от тютюневи изделия за година надхвърлят 4 милиарда лева, което би трябвало да осигури 40 милиона лева за превенция.
Реалността обаче е друга. От бюджета на Министерството на здравеопазването за последните пет години са осигурени едва 4,6 милиона лева за финансиране на подобни програми. Към това се добавя и пълната липса на клинични пътеки за лечение при предозиране, както и отказът на Здравната каса да покрива психотерапията при зависимите.
Обществена солидарност вместо държава
Докато институциите бавят приемането на стратегии, тежестта пада върху близките и доброволците. Владимир Стойков и Мая Марчева са сред хората, които организират групи за взаимопомощ и кампании за събиране на средства, тъй като лечението в частни центрове често надхвърля 3000 евро месечно.
В момента тече кампания за подкрепа на Мирослава Христозова, жена с дългогодишна зависимост, която е направила най-трудната крачка да потърси помощ. За пълното ѝ възстановяване в терапевтичен център са необходими 5000 евро – сума, непосилна за семейството ѝ. Кампанията „Помощ за Мирослава“ е активна в платформата на Павел Андреев, а дарения се събират и по сметката на Фондация „Общност в помощ на зависимите“ в УниКредит Булбанк (IBAN: BG39UNCR70001524123314).
Пет разследвания, петима задържани и тревожни данни за бързото разпространение на мощния синтетичен опиоид, който измества хероина и крие смъртоносен риск дори в минимални дози
Над 10 кг фентанил са иззети на територията на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) от началото на годината. От СДВР уточняват, че това количество фентанил се равнява приблизително на 40 000 дози, като една доза е около 0,25 грама. Средната цена за един грам фентанил – или приблизително четири дози – е около 50 евро, допълват от полицията.
Какво представлява фентанилът
Над 10 кг фентанил са заловени в София: 40 000 дози смърт и предупреждение за „зомби апокалипсис“
