След промените в закона за училищното образование – и без учители в училище.Промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) от 7 август 2024г. вероятно ще се окажат не само недомислени, но и най-мракобесните, които са правени в образователния закон. Не само защото те ограничават учителите да вършат това, за което са призвани – да разговарят с учениците и да обсъждат с тях всички теми, които ги вълнуват.
Но и защото е съвсем реална опасността, за първи път след края на тоталитарния режим, свободомислещите учители да бъдат наказвани и дори публично линчувани за това, че изразяват своето мнение.
Веднага след приемането на промените в ЗПУО, които забраняват представянето в училище на „идеи и възгледи“, свързани с нетрадиционна хомосексуална ориентация, вносителите и техни поддръжници в mарламента предложиха още промени, които да доведат до санкции на учителите, както и до разширяване на местата, в които е забранено представянето на тези идеи и възгледи.
И без новото законодателство да е прието, учителите, които имаха смелостта да изразят мнението си, че така промененият ЗПУО пречи на тяхната работа и нарушава демократичните принципи на българското образование, вече видяха какво може да ги последва. „Победителите“ от Възраждане (без каквато и да е ирония, те наистина бяха победители на 7 август, тъй като най-после техният проект на закон бе приет, при това – с подкрепата или с оглушителното мълчание на определящите се като „про-европейски партии“) публикуваха списъци с учителите, които са подкрепили подписка срещу промените в закона.
И апелираха към родителите да искат обяснение, т.е., да се разправят публично с тези учители. (За мен остава непонятно защо не бе направено същото и със стотиците университетски преподаватели, които подкрепиха аналогична подписка. Вероятно това е оставено за „coming soon“ или по-точно за „в ближайшее время“).
Оставям настрани това, че Фюрерът и Бащата на народите вероятно аплодират от едно място, което е горещо не заради августовските температури. И двамата винаги са били против „идеи и възгледи“, които се различават от техните. Вероятно много би им харесал и подходът за „публичен линч“ – прилагали са го и знаят, че не е трудно да предизвикаш масова реакция срещу „враговете на народа/на нацията“. (И от българската история помним как само година след като стотици хиляди българи плачат искрено на погребението на цар Борис III, също толкова масово се присъединяват към „спонтанния“ митинг на черните забрадки и искат смърт за тогавашната интелигенция).
Освен това, как така интелигенцията (в частност, учители и университетски преподаватели) ще си позволяват да изразят мнение, при това различно от тяхното! По времето на Фюрера Академията на науките обличаха кафява националсоциалистическа униформа, а при Бащата на народите аналогичната структура включваше изключително професори с червен партиен билет.
За мен по-важен остава въпросът дали нормално мислещите политици (може би съм наивен, но смятам, че мнозинството са такива, при това – могат да бъдат засечени в съвсем различни партии), които направиха възможно приемането на промените в ЗПУО от 7 август, вече си дават сметка какво подкрепиха или не спряха? Как ли се чувстват, виждайки заплахите за публичен линч над учители, и знаейки, че са били съпричастни с първата крачка в тази насока? Дали ще могат лесно отново да говорят за това, че работят за качество на образованието, за утвърждаване на престижа на учителската професия, за гражданско образование, за активни и свободно мислещи ученици и учители?
Приятната изненада след публикуването на „списъците“ бе настъпилото бързо отрезвяване поне сред част от тези, които аплодираха промените в образователния закон. Хиляди учители, които първоначално ги подкрепиха, сега си дадоха сметка какво ще ги последва, както и това, че техни колеги ще бъдат „анатемосани“ за изразено мнение.
Разбраха, че изобщо не става дума за ЛГБТ пропаганда в училище (каквато така или иначе няма), а за предизборна агитация („дай да вземем още някой процент“), за лов на вещици и за преследване на всякакво свободомислие и активна позиция. А нали училището трябва да възпитава свободно мислещи и активни граждани. И нали учителят учи именно това – какъв учител ще е този, който не може да отговори на въпросите на учениците. Отговор като „законът не ми позволява да обсъждаме тази тема“ ще предизвика смях у учениците, които ще потърсят отговорите в интернет и на улицата. И едва ли ще търсят мнението на учителя по какъвто и да е друг въпрос, щом се страхува да изрази гласно позицията си.
Друга изненада е и „пробуждането“ на народни представители, които под една или друга форма „проспаха“ приемането на промените в ЗПУО по бързата писта, в рамките на един ден. Вероятно вече си дават сметка, че ограничаването на „идеи и възгледи“ чрез закон ще събуди заспалият Звяр, с който вярвахме, че сме се разделили още преди три десетилетия и половина.
В мой кратък анализ „Без Платон, антични философи, НПО-та и либерали в училище“, който написах веднага след приемането на злополучните промени, сравних колективната лудост, обхванала народните представители с Германия и Европа от 30-те години на XX в. Този мрачен период в Източна Европа е последван от друг такъв, в който отново не се допускаше свобода на мисълта, камо ли нейното публично изразяване.
Не се и съмнявам, че ако някои от „победителите“ от 7 август 2024 „вземат властта“, ще последва не само публичен линч, но и случилото се в България през първите месеци след 09.09. 1944 г. Случващото се покрай „списъците“ ми показа, че заглавието на анализа трябва да бъде допълнено „Без Платон, антични философи, НПО-та, либерали и учители в училище“. От всички нас зависи да не допуснем забранителния списък да продължи да се увеличава!
Текстът е получен от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“.
Източник: dnevnik
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
