Изпълнен с его и задоволство, придружен от Деси Радева президентът Румен Радев отлетя за уикенда в страната на изгряващто слънце Япония. Дето се казва хвърли бомбата с референдума и КС, взе си шапката и айде в цъфналите вишни.
А у нас без градския транспорт, какво да правиш
А у нас без градския транспорт, какво да правиш – куцо, кьораво и сакато стана конституционалист. Навалица от коментатори в студиата на телевизиите ни побъркаха от празнословие.
И както същите телевизии успяха да превърнат Денят на Европа в Ден на Ф-16, така и седмицата след това започна с ветрове от различни посоки. Някои от Запад, някои от изток.
Без да съм метеоролог мога да кажа, че едва ли някога ще се разберем за ветровете, имайки предвид, че този, който посети Япония за едно и също нещо първо каза, че е законово „невъзможно„, а после – че е „изход„.
лупинг
Румен Радев направи изненадващ лупинг в собствената си позиция и предложи референдум за въвеждане на еврото.
Председателят на парламента Наталия Киселова наруши Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Същата няма правомощие да върне на президента Радев предложението му за референдум, тъй като то е направено от надлежно легитимиран субект.
Би могла да върне такова предложение, ако е направено от един човек, който не представлява институция, но не и от субектите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“, казват опитни юристи и уточняват, че преценката дали може и следва да се проведе такъв референдум е на народните представители, а тяхното решение подлежи на контрол за съответствие с Конституцията от КС.
90% от правната общност смятат, че с действията си Наталия Киселова наруши служебните си задължения и лишава Радев от правото му да сезира КС.
И както казва М. Лалов много хора ще се радват на безобразието на Киселова срещу безобразието на Радев. Но…
„Правова държава и демократично общество не се изграждат чрез правонарушения“.
Ето така можем да обобщим ситуацията около фамозното предложение на президента, което си беше чиста проба проверка за адекватността на правителството и до къде е стигнал политическия разговор за въвеждането на еврото като национална валута от 1 януари 2026 година.
Ако в детайли разбием този казус дали пък няма да се окаже друго.
Както ако закопчаеш долното копче на ризата неправилно, всички останали копчета ще бъдат закопчани неправилно.
В живота е същото – има много грешки, които сами по себе си не са грешки, а следствия от първото закопчано неправилно копче.
Ако ви е интересно, продължете да чете и вижте как президентът се е отнасял към еврото в последите 4 години.
Миналия петък вечерта Радев изненадващо съобщи, че ще внесе предложение в Народното събрание за референдум за въвеждането на еврото.
На пръв поглед въпросът, който предлага, звучи различно от въпроса, иницииран от „Възраждане“ само две години по-рано. Но всъщност двете формулировки много си приличат – и в двете се пита не дали избирателите са съгласни с приемането на еврото, а кога са съгласни да се случи то.
По-рано Конституционният съд (КС) вече се произнесе, че провеждането на такова допитване е невъзможно, защото противоречи на българската конституция.
Мотивът на КС беше, че законът забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори. Тогава Радев не оспори този довод. Самият той дори го е цитирал в своя позиция преди години.
Какво точно е казвал президентът по темата в миналото? Ето кратка хронология с няколко примера.
2021 г. Радев е за еврото и за план за него.
Окончателната стъпка към приемането на конкретен времеви план за въвеждането на еврото дойде в края на юни 2021 г., по време на първия служебен кабинет на Стефан Янев, назначен именно от Румен Радев.
Тогава БНБ и Министерството на финансите приеха Националния план за въвеждане на еврото в България и в него беше заявена целта това да се случи до началото на 2024 г. Последваха месеци за обществено обсъждане, след които планът беше официално одобрен от Министерския съвет на 30 май 2022 г., а актуализирания вариант 13 ноември 2023 г.
В този период Радев не е изразявал публично притеснения от въпросния план
9 ноември 2022 г. Радев е за еврото и против референдум
По време на консултациите за съставяне на кабинет през есента на 2022 г. с „Възраждане“ Радев отхвърли искането на партията за референдум за еврото като „невъзможно“.
„Съгласно закона провеждането на референдум по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори е невъзможно. Също така и по Конституция има ограничения“, каза тогава Радев.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов му отговори, че въпросът им ще засяга не въвеждането изобщо, а конкретният момент, в който това да стане.
„Ясно е, че имаме приет последователно от няколко правителства Национален план за въвеждане на еврото. Аз по-скоро очаквам българският парламент и вие като част от него да следите как се използва този план за достигане на т.нар. Маастрихски критерии“, отвърна му Радев.
24 февруари 2023 г. Радев е за еврото
Няколко месеца по-късно Радев участва в конференцията „България по пътя на еврото“ в София. На нея той каза, че е „убеден, че членството ни в еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи„, но обърна внимание, че е „много по-важно е да бъдат убедени българските граждани“ и за това трябва още работа.
Въпреки това речта му беше по-скоро положителна към процеса.
„Необходима е ефективна политика и действия за приемането ни в еврозоната. България просто трябва да продължи с летящ старт напред“, каза той.
„Моята препоръка е и към партиите – не само политическо говорене, трябва да се мисли за реалните политики и реалните действия. Без пореден взрив от парламентарната трибуна“, каза още Радев.
10 юли 2023 г. Радев е за референдума на „Възраждане“
Не мина година и президентът изрази различна позиция. Към този момент „Възраждане“ вече беше внесла нужните подписи за иницииране на референдум в парламента, но депутатите не одобриха предложението.
Процедурата изисква именно парламентът да гласува за подобни идеи.
Тогава Радев каза, че референдумът срещу еврото е
„редно да бъде проведен, след като са изпълнени законовите условия и подписите са събрани“.
За това, че беше отхвърлено предложението на „Възраждане“ за референдум той подчерта:
„Това решение издава страх, недоверие и пренебрежение към българските граждани. Отделно е дали така трябва да бъде формулиран въпросът“, добави той.
13 март 2025 г. Радев е за еврото, но се опасява от спекула
На среща със студенти в ПУ „Паисий Хилендарски“ през март тази година Радев вече наблегна на друг аргумент. Тогава той каза, че най-важно е не само да бъдат покрити Маастрихските критерии, но и „обществото и бизнесът да усещат готовност и убеденост, че ние трябва да го направим„.
„Все още чакам да видя организация, органи, механизми, които да възпрепятстват безконтролното вдигане на цените и спекула„, каза Радев, но така и не изрази по-категорична позиция за нужда от отлагане на членството или допитване до гражданите.
„Да, ползите от приемането на еврото са несъмнени“, каза тогава той.
Какво каза сега
9 май 2025 г. Радев предлага референдум за еврото
В петък, 9 май, няма и два месеца след последната му теза в Пловдив пред студентите и дойде изненадващо извънредно обръщение на президента, в което той съобщи намерението си да внесе предложение за референдум за еврото.
Основният му аргумент беше, че в „българското общество няма консенсус“ за готовността на страната за членството й в еврозоната и за датата, на която това да се случи.
Изявлението му дойде по-малко от месец преди да бъде публикувана оценката за готовността на страната за членство в еврозоната. Тази оценка е ключово условие за приемането на единната валута и беше поискана от правителството през февруари.
10 май 2025 г. Радев защитава предложението
В събота президентът защити предложението си, като повтори, че напрежението и недоверието сред хората расте.
„Референдумът е изход, когато институции с критично ниска легитимност взимат решения по въпроси за общото ни бъдеще“, каза Радев и определи провеждането му като „най-голям ангажимент“ към гражданите.
Той отново не спомена цитираните от самия него през 2022 г. законови разпоредби – че референдум по въпроси, уредени във вече ратифицирани международни договори, не може да има.
Вместо това каза, че КС е разгледал друг въпрос, докато „в неговия референдум“ не се търси отговор „за“ или „против“.
При въпроса на „Възраждане“ обаче също не се питаше „за“ или „против“, а се търсеше съгласие за датата на приемане.
Защо е променил позицията си
В петък вечерта и събота последваха реакции на политическите партии. Голяма част от тях обвиниха Радев, че с новата си позиция цели три неща:
– да поляризира обществото и да всее допълнително разделение;
– да всее напрежение или дори да разцепи управляващото мнозинство (разделението вече е факт, след като ГЕРБ и БСП казаха, че отхвърлят предложението за референдум, а ИТН, че подкрепя);
-да спечели политически дивиденти за свой бъдещ политически проект.
Самият Радев не казва, че иска да спре еврото. Той твърди, че иска „единствено хората да се произнесат за готовността“ за приемането на еврото.
Готовността на България обаче се определя от експерти в Европейската централна банка (ЕЦБ), на основата на публично известни критерии. Страната вече изпълни тези критерии. Готовността не зависи от нечия субективна оценка – тя или е факт, или не е.
Крайното решение се взима от правителствените ръководители на държавите от еврозоната. Не е изключено някой от лидерите да се разколебае в последния момент и да мотивира това с „липсата на политически консенсус в България„. Така че, да – има възможност този ход на Радев да спре еврото, макар и за момента тази възможност да изглежда малка.
Какво постига тогава Радев
По-вероятно е референдум да няма и България да продължи по пътя към еврото. Радев обаче зае ясна позиция – той застана до партии като „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, които често изказват антиевропейски и проруски позиции. „Възраждане“ дори подписа официално споразумение за сътрудничество с партията на Путин „Единна Русия“.
Радев отдавна е в един лагер с тези партии по темата за войната на Русия в Украйна. Президентът редовно обвинява Европа за продължаването на кръвопролитията, а не Путин.
Но никога досега не е заставал директно срещу европейската интеграция на България, чиято следваща фаза е въвеждането на еврото. Той отрича да е преминал тази граница и казва, че всеки опит неговото предложение да се представи „като референдум „за“ или „против“ европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация„.
Точно така обаче беше прието предложението му
„Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ получиха общо над половин милион гласа на последните избори. Настроения срещу ЕС и НАТО има сред избирателите и на други партии, основно БСП и ИТН. Има доста над половин милион, които вече са показвали, че гласуват с недоверие към ЕС.
За сравнение – победителят в последните избори, ГЕРБ, получи 642 хиляди гласа.
Бойко Борисов отново се оказа най-прозорлив и разчете президента като с ренген:
„С формулировката на въпроса си Радев иска хем да се хареса на проруския електорат, хем да остане юридически неуязвим.“
А премиерът Росен Желязков категорично отхвърли предложението на Радев. Целта на правителството му е еврото да бъде въведено като валута в България от началото на 2026 г.
Желязков беше много даликатен, но категорично показа, че знае кой от какви ветрове се влияе относно посоката на страната, като каза:
„Президентът чертае бъдещия си политически проект в електорална надпревара с „Възраждане“ и чрез своето „Величие“ на гърба на бъдещето на българските граждани“.
Само че на терена, българските граждани са объркани. Политически проект на Радев няма. Той продължава да посочва лидери на други партии като символ за корупция, но не корупцията посочи за враг на обществото, а еврото.
Нещо като негласно споразумение. Той не пита за Пепи еврото и Нотариуса, те не питат за Боташ и милионите.
Е, май тази скрита договорка приключи – Боташ се върна като тема и то доста агресивно и последиците не закъсняха.
Искането за референдум идва по-малко от месец преди конвергентния доклад, който ще бъде положителен. Но ако държавния глава успее да внуши на ЕС, че в България има несигурност, кой знае, доклада може да направи лупинг като неговите позиции за еврото.
За това и премиерът Желязков припомни за кой ли път решението на КС, с което беше окончателно отхвърлен опитът на „Възраждане“ да организира подобен референдум.
Аргументът на конституционните съдии тогава беше, че е забранено с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори, а такъв може да се проведе само преди ратификацията на тези договори. Приемането на еврото в България е уредено в договора за членство в Европейския съюз (ЕС).
Премиерът призова депутатите в парламента да гласуват срещу предложението на президента.
Не се наложи!
Димитър Димитров/SafeNews
