След години на критики, тежки катастрофи и обществено недоволство от състоянието на пътищата, новото ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) заявява амбиция за по-бързо изпълнение на ключовите обекти и възстановяване на доверието към институцията. Председателят на Управителния съвет на АПИ инж. Александър Тодоров призна, че проблемите са натрупвани с години и са резултат от хронично недофинансиране на поддръжката.

„Амбицията ми е да придвижим напред и бързо, качествено всички пътни обекти, които са в полза на обществото и гражданите и да заличим петното върху институцията. Имаме доста отговорности, от които зависят човешки животи“, заяви инж. Тодоров в предаването „Денят започва“ по БНТ.

За негативното отношение към АПИ

По думите му негативното отношение към АПИ не е възникнало случайно, а е следствие от дългогодишно натрупване на проблеми в пътната инфраструктура и недостатъчно средства за нейното поддържане.

„През годините натрупването на негативно обществено мнение, проблемите в пътната инфраструктура, в европейски и световен мащаб недофинансирането на тази инфраструктура и най-вече поддържането – води до занижаване на експлоатационните показатели“, посочи той.

Тодоров обясни, че голяма част от пътната мрежа вече е достигнала пределите на своя експлоатационен живот.

„Това са около 20 000 км пътна мрежа, около 4 000 пътни съоръжения, които масовото строителство и изграждането им е 70-80 години на миналия век. Те са на около 50-годишна възраст – амортизирали, естествено амортизирали“, каза председателят на АПИ.

По темата за магистрала „Хемус“ и твърденията за незаконно строителство

Той отказа да коментира конкретните обвинения, като подчерта, че компетентните органи трябва да си свършат работата. Според него най-важното е проектът да бъде завършен.

„За този частен случай не мога да кажа. В световен мащаб сигурно има някакви случаи. Но тук нека институциите да си свършат работата. За мен е важно да довършим тази магистрала, за да може да се пътува спокойно. Участъците до Велико Търново, лот 4, 5 и 6 от пътя Плевен – Ловеч, и 2 и 3 лот, които са до пътя Плевен – Ловеч – в рамките на три-четири години би трябвало да ги завършим“, заяви Тодоров.

Председателят на АПИ защити и предложението за увеличение на винетните такси, като аргументира промяната с необходимостта от повече средства за поддръжка на републиканската пътна мрежа.

„Това са допълнителни приходи, които ще се генерират в бюджета за поддържане. Винетките не са вдигани от 2019 г. При сегашната цена можем да си купим в пъти повече винетки, отколкото където и да е в Европа могат“, каза той.

Тодоров обяви и промени в начина, по който ще се възлагат дейностите по поддръжката на мантинелите

Според него досегашният модел е създавал затруднения и е ограничавал ефективността на ремонтите.

„Предишните договори, които приключиха са изпълнявани от 2-3 фирми. Новите поръчки, които бяха обявени миналата година и имаше жалби по тях, вчера ги прекратихме. За да решим този проблем имаме нова стратегия. Позицията за ограничителни системи, мантинели, са шест, тоест страната е разделена на шест района, което намалява възможността за добро изпълнение на договорите за ремонт и подмяна и поддържане на ограничителни системи. Нашата идея е да ги разделим колкото са договорите за ремонт. И те да са в едно – договорите за текущ ремонт и поддържане да включват и ограничителни системи, така че да не се получават разминавания“, обясни той.

По отношение на избора между бетонни и стоманени мантинели председателят на АПИ подчерта, че универсално решение няма, тъй като всеки тип има своите предимства и недостатъци.

„Няма еднозначно решение. Бетонните ограничителни системи са корави. При един удар от лек автомобил, те са твърди, не намаляват енергията на удара и щетите по пътниците и водача ще са доста по-големи. Представете си да се ударите в стена, която е неподвижна. Основното предимство на стоманените е, че са деформируеми, те поглъщат енергията на удара и намалява въздействието върху водача.“

Източник: БНТ