Години на зависимост, отлагани решения и дълбоки вътрешни разделения оставиха Европа и традиционните съюзници на САЩ без реалистични краткосрочни опции в един свят, в който Вашингтон постепенно се отдръпва от ролята си на гарант на световния ред.

Какво показа първата година от втория мандат на Доналд Тръмп

Моделът, при който Съединените щати поддържат глобалната система от съюзи, правила и сигурност, вече не е приоритет за Белия дом, показа ясно изминалата година от втория мандат на американския президент. Както отбелязва анализ на Foreign Affairs, за първи път от края на Втората световна война американски президент не приема за даденост, че стабилният международен ред е в интерес на самите САЩ.

„Светът е по-безопасен, когато Америка поема тежестта“, беше неписаното правило на предишните администрации.

При Тръмп тази логика е заменена с транзакционен подход, при който съюзите се измерват в пари, а не в стратегическа стойност.

Това се вижда най-ясно в отношението към Европа и НАТО

Докато предишни президенти защитаваха безусловно член 5 от Северноатлантическия договор, Тръмп неведнъж намекна, че американската защита важи само за онези, които „плащат сметките си“. В началото на втория му мандат той дори постави под въпрос териториалната цялост на Дания, заявявайки, че САЩ имат интерес към Гренландия, включително „по един или друг начин“.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс стигна още по-далеч. През 2022 г. той заяви, че „не му пука какво ще се случи с Украйна“, а през февруари 2025 г. каза пред Мюнхенската конференция по сигурността, че заплахите за Европа идвали „по-скоро отвътре, отколкото от Русия или Китай“. Малко по-късно Ванс определи Дания като „лош съюзник“ и заяви, че на Тръмп „не му пука какво крещят европейците“.

Тези думи не останаха само риторика. Администрацията на Тръмп прие руските аргументи за войната в Украйна, отказа нови значими гаранции за сигурност за Киев и реагира вяло на руски военни инциденти в Полша, Румъния и Естония. Паралелно с това започна изтегляне на американски войски от Европа и прекратяване на военната помощ за държави по границата с Русия.

В Азия тревогата е също толкова осезаема

Въпреки че формално поддържа съюзите с Япония, Южна Корея и Тайван, Тръмп многократно е поставял условия за американска защита. Министърът на търговията Хауърд Лутник дори заяви, че САЩ биха защитили Тайван само ако Тайпе премести значителна част от производството си на чипове в Америка.

В Близкия изток Тръмп демонстрира същия прагматизъм

Той подкрепя Израел, но избягва дълбоки ангажименти, а при атаки срещу ключови партньори, като Саудитска Арабия през 2019 г., Вашингтон предпочете да не реагира. Самият Тръмп не крие, че се страхува повече от въвличане във война, отколкото от загуба на влияние.

Изправени пред тази реалност, съюзниците на САЩ опитват да печелят време

Те увеличават разходите за отбрана, подписват неблагоприятни търговски сделки и не пестят ласкателства. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте написа на Тръмп, че „Европа ще плати много и това ще бъде ваша победа“. Японският премиер дори предложи да го номинира за Нобелова награда за мир.

Но илюзиите постепенно се разпадат. Новият германски канцлер Фридрих Мерц призна, че САЩ са „до голяма степен безразлични към съдбата на Европа“, а според проучване на Pew Research Center мнозинствата в десетки държави нямат доверие на Тръмп да действа отговорно в световните дела.

Алтернативите са трудни и скъпи

Европа говори за стратегическа автономия, Япония и Южна Корея увеличават военните си бюджети, а в някои държави все по-открито се обсъжда дори ядрен вариант. Но нито една от тези стъпки не може бързо да компенсира отслабването на американската защита.

Изводът, който все по-често се чува в дипломатическите кръгове, е мрачен: светът навлиза в период, в който Съединените щати остават важен партньор, но вече не и безусловен гарант на сигурността. А съюзниците, които десетилетия са разчитали на Вашингтон, са принудени да търсят план Б в момент, когато времето не е на тяхна страна.

Истинската заплаха не е липсата на оръжия, а липсата на визия

Докато светът обсъжда превъоръжаване и нови защитни стратегии, може би е време умът на големите лидери и мислители да бъде насочен към нещо, което никой арсенал не може да победи – идеята за мир и взаимно разбирателство.

Колкото и комунистическо да звучи има едно оръжие, което надживява всички войни и граници, всички заплахи и страхове – това е Любовта. Именно тя може да бъде най-силната и сигурна защита на човечеството.

Димитър Димитров/ SafeNews

Източник: Foreign Affairs