Поредица от студени сутрини с отрицателни температури и слани поставя под сериозен риск овощните насаждения в Югозападна България, като най-тежко засегнати са черешовите масиви в Кюстендилско и регионът е изправен пред нова година с възможни значителни загуби на реколтата.

Основният въпрос за производители и потребители е дали прогнозите на синоптиците са се потвърдили и какви са реалните щети върху реколтата. След сланите от вчера сутринта в част от черешовите масиви в Кюстендилско почти не са останали здрави плодове. По думите на стопаните всичко е „попарено“ от студа и вече започва да загнива, като в следващите дни се очаква плодовете да опадат.

Въпреки слънчевото време през деня, надеждите за добра реколта бързо се изпаряват. Производителите описват ситуацията като критична, а щетите – видими с просто око.

Любомир Димитров, стопанин с близо 100 декара черешови градини, потвърждава тежката картина.

„Оцелели плодове има единично по дърветата, но като цяло загубите в района са на 100%. За втора поредна година се случва такова бедствие“, казва той.

По думите му ситуацията се усложнява и от липсата на застраховки.

„Повечето производители нямат застраховки. Това означава, че дори при компенсации те ще бъдат значително по-ниски – вероятно с около 50% по-малко.“

Освен реколтата, стопаните губят и сериозни вложения.

„Разходите са около 3000 евро на хектар – за обработки, пръскане, резитба и всички дейности. А накрая най-вероятно няма да реализираме нито килограм продукция.“

Сланите са засегнали не само черешите, но и други овощни култури.

„Няма разлика между сортовете – ранни или късни. Засегнати са и ябълки, круши, сливи. Всичко е унищожено.“

След две поредни тежки години част от производителите обмислят да се откажат от овощарството:

„Бяхме оптимисти, но вече меракът си отива. В общи линии приключваме.“

В отговор на ситуацията кметът на община Кюстендил Огнян Атанасов организира среща между земеделски производители и институции, включително Държавен фонд „Земеделие“, Агенция по безопасност на храните и Института по овощарство.

Целта е да се набележат мерки за подпомагане на пострадалите и да се обсъдят варианти за бъдеща защита на реколтата. Ако не бъдат намерени ефективни решения – както финансови, така и технологични – регионът рискува да загуби едно от най-емблематичните си производства.

Източник: БНТ