Повреме на работа със студенти е било установено значително свлачище в района на столичния парк „Западен парк“. То се намира в по-слабо урбанизираната му част – местността Смърдана, като е с по-плитък характер и обхваща приблизително 13 декара. В непосредствена близост до засегнатата зона има жилищни сгради. Това съобщи доц. Стелян Димитров, директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии и ръководител на катедра „Геопространствени системи и технологии“ в Софийския университет, в ефира на Обедния информационен блок на NOVA NEWS.
Свлачищните процеси в Смолянско – природни и антропогенни фактори
Той коментира и свлачището по пътя Смолян – Пампорово, като подчерта, че в този планински район се наблюдават множество свлачищни участъци. По думите му подобни процеси са естествени за релефа и геоложката структура на Родопите.
„Това са нормални процеси за такъв тип релеф с такава географска структура. В България традиционно се подценява етапа на предшестващи такива инциденти изследвания. Работа се започва, когато се случи бедствието“, коментира още той.
Изследователят уточнява, че конкретният участък между Смолян и Пампорово се характеризира със стръмни склонове и сложна геоложка основа, което естествено предразполага към свлачищна активност. Като ключов фактор той посочва и преовлажняването на почвите, което значително увеличава риска.
Влияние на човешката дейност върху свлачищните процеси
Доцентът обръща внимание и на ролята на човешката намеса. По думите му изграждането на пътя, който е всечен в склона, е допринесло за повишаване на нестабилността на терена. Освен това в района са извършвани и допълнителни инфраструктурни дейности.
„Освен това е имало и други интервенции след строежа на пътя – прокарването на газопровода, който се скъса, обясни още Димитров.“
Той подчертава, че комбинацията от естествени условия и инженерни намеси значително увеличава вероятността от активиране на свлачищни процеси.
Научни изследвания и картографиране на риска
Изследователят разказа, че екип от Националния център за геопространствени изследвания и технологии вече извършва теренни проучвания в района. Те включват пълно лазерно сканиране, което ще даде детайлна информация за обхвата на свлачището и потенциалната опасност.
Чрез тези данни ще бъде изграден цифров модел на терена, който ще помогне да се установи дали има допълнителни нестабилни зони и какъв обем земна маса е бил изместен вследствие на свлачището.
„Между Пампорово и Смолян са около 15 км. Около 60% от това разстояние е с потенциален риск за случването на такива явления. Обследването на този район ще отнеме два дни”, разказа още изследователят.
Препоръки към институциите и използване на научния потенциал
По думите на доц. Димитров събраните данни ще бъдат безвъзмездно предоставени на Община Смолян. Той подчерта необходимостта институциите да разчитат повече на българските учени и експерти.
Според него е важно държавата и местната власт да използват потенциала на специалистите от БАН и университетите, вместо да се разчита основно на външни консултантски услуги.
