Представете си, че отговаряте за снабдяването с лекарства за рак в болница. Това е голяма отговорност, тъй като лекарството не само спасява животи, но е и сериозен разход: еднократно лечение може да струва на болницата хиляди евро.

След преговори с фармацевтичната компания, която доставя лекарството, успявате да си осигурите отстъпка: ще платите по-малко от публично обявената цена.

Щастливи дни! Или не…?

Ново проучване на Европейската мрежа за справедливо ценообразуване (EFPN), колектив от европейски организации за борба с рака, установи, че болниците в цяла Европа често плащат значително различни цени за едни и същи лекарства за рак.

Изследователи помолиха европейски болници анонимно да споделят реалните цени, които плащат за лекарства за рак. Тези суми са част от споразумения за поверителност с фармацевтичните компании: обикновено никой не знае колко плащат другите.

Много болници в проучването смятаха, че са сключили добри сделки, но поне половината от тях грешаха: други бяха договорили по-големи отстъпки.

Някои болници плащаха до 22% повече от средната цена в страната си, въпреки че предполагаха, че плащат по-малко. В Германия например цената, платена за рибоциклиб, често срещано лекарство за лечение на рак на гърдата, варираше с до 3791 евро между болниците.

Тези разлики съществуват и през границите, тъй като правителствата често договарят националните цени, преди болниците да сключат свои собствени сделки. Вземете за пример абиратерон, лекарство за рак на простатата. Болниците в Германия плащаха средно 300 евро на лечение, докато техните колеги в Холандия плащаха 1447 евро.

Действителните цени можеха да бъдат показани само за ограничен брой държави, тъй като в проучването бяха взети строги мерки за избягване на нарушаване на споразуменията за поверителност. Употребата на различни лекарства за рак също варира в различните страни.

Милиони потенциални спестявания

Според един от изследователите на проучването и главен изследовател в EFPN, Вим ван Хартен, тази система за поверителност може да доведе до милиони евро публични разходи, които могат да бъдат избегнати.

Високите цени на лекарствата могат да доведат до съкращения на други болнични грижи, обясни той пред „Европейският кореспондент“.

„В Холандия например скъпите лекарства са част от общия бюджет на болниците. Едно лечение може да е равно на заплатата на медицинска сестра.“

В други страни това може да работи по различен начин, тъй като има отделни или национални бюджети, предназначени специално за лекарства. По-високите цени за един вид лекарство могат да доведат до по-малък бюджет за други, обясни пред TEC Сабине Фоглер, ръководител на отдела по фармакоикономика в Австрийския национален институт за обществено здраве (GÖG).

Това може да доведе до трудни избори: „Има компромис между закупуването на скъпи лекарства, необходими само за няколко пациенти в цялата страна, и избора на различно лекарство с по-голям обем“, каза тя.

Страните с по-ниски доходи плащат повече

Според EFPN, ценовата конфиденциалност допринася за неравенството в целия континент.

В проучването се твърди, че понякога европейските страни с по-ниски доходи плащат повече за лекарства. В Унгария например болниците са договорили отстъпки от средно 23%, докато южноевропейските страни и Нидерландия са си осигурили отстъпки от 38% и 33%. Дори когато референтната цена е по-ниска, страна като Унгария все пак може да плаща по-висока нетна цена от други страни.

„Държавите с по-голям пазар и повече население са по-привлекателни за фармацевтичните компании. Те имат по-силна позиция за преговори“, каза Воглер.

EFPN пледира за прозрачност на цените на ниво ЕС и иска да бъде разработена европейска ценова обсерватория за по-справедлива система. Мартен Постма, професор по глобална здравна икономика в Университета в Грьонинген, отбелязва, че най-ниската възможна цена не е непременно най-желаният резултат.

„Трябва също да се има предвид, че парите, които фармацевтичните компании печелят, се реинвестират в разработването на нови лекарства, които потенциално могат да спасят животи“, каза той. „За да могат да внедряват иновации, те трябва да реализират печалба.“

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: europeancorrespondenт