България е държавата на секретарките. Една от най-старите такива, Надежда Нейнски, преди малко копирайки самостоятелно подвижната челюст на съществото от “Пришелецът”, обясни на широката публика в ефира на БНТ, динамиката на отношенията между психопатите от Хамас и онези от екипа на Нетаняху. Че секретарката Нейнски не разбира нищо от външна политика, е ясно още от времето когато същата ходеше с мръсна бяла якичка на ризата, по разказа на Михаил Неделчев, но реално вече не става дори и за украса на сметище, тъй като отдавна плаши децата с турския си тунинг.

Друга емблематична секретарка, а и тя по ирония на съдбата дълго време неуспешно игра ролята на дипломат, е прословутата крадла на кремчета Елена Поптодорова. Бившата преводачка на Тодор Живков е редовна гостенка в българските телевизионни студия, като вместо да разказва за шотовете с водка които е пила с Брежнев, тази приятелка на Нефертити цикли по теми, които са абсолютно чужди за квадратната й глава.

Секретарското нещастие на България не свършва само с тези две баби.

Секретарката на Бойко Борисов Деси Атанасова преди дни стана конституционен съдия. Юрисконсултката на лудница в Русе и фенка на свободната любов в поле и на открито (експерти казват, че сексът сред слънчогледи открива нови политически хоризонти) днес вече има право да тълкува Конституцията вместо дребния шрифт върху опаковката на “Durex”.

Следваща емблематична секретарка е бившата министърка на правосъдието и любимка на дългия лъжлив нос Христо Иванов, Надежда Йорданова. Същата руса лелка, която онзи ден обясни избора на Атанасова за конституционен съдия с думите: “Ами, той народа така реши”. Как да й се сърди човек на глупостите, след като е очевадно, че гънките на това лице са единствено върху прическата, но не и върху мозъка.

Но, така е в България – шаврантии и секретарки управляват нашата малка страна. Застаряващи лелки трият тяло в закона, а закона отдавна е импотентен с толкова грозотия на своя страна.