Изказване на ресторантьор от несебърското село Тънково за заплащането и недостига на кадри в туризма предизвика широк обществен отзвук и поднови дебата за състоянието на пазара на труда в България.

Ресторантьорът подчерта, че разходите за тях включват не само заплати, но и самолетни билети, посреднически такси, квартири и други допълнителни разходи.

„Ганьовци отказват да работят за 1500 евро у нас, но не ги е срам да работят в Европа за същите пари“.

Темата коментираха икономическият експерт Георги Вулджев и заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева, които представиха различни гледни точки за причините и възможните решения на проблема.

Георги Вулджев посочи, че недостигът на кадри засяга основно нископлатения труд, а в туризма възнагражденията все още изостават значително от средноевропейските нива.

„В сектора туризъм средната заплата е около една трета от средноевропейската. Дори български работници, които преминат границата към Гърция, получават двойно по-високо нетно възнаграждение“, коментира той.

По думите му част от наетите чуждестранни работници са на минимална заплата, а в сектори със сива заетост реалните разходи за труд могат да бъдат дори по-ниски.

„Именно туризмът, хотелиерството и ресторантьорството са сред най-рисковите отрасли в това отношение. В редица случаи възнагражденията падат до или под минималното ниво“, допълни Вулджев.

От своя страна заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева подчерта, че недостигът на работна ръка е общоевропейски проблем и че процедурите за наемане на работници от трети страни остават тромави.

„Навсякъде основният въпрос е достъпът до хора с нужните умения. Това е един от най-сериозните проблеми, независимо от икономическото развитие на държавата или равнището на заплащане“, посочи тя.

Минчева допълни, че работодателите обикновено се стремят първо да наемат най-достъпните кадри – хора, които говорят езика, имат нужната квалификация и са географски най-близо до обекта. По думите ѝ вносът на работна ръка не е универсално решение, а само част от по-широката картина.

Темятя отново поставя въпроса дали решението за недостига на кадри е в по-високите заплати, внос на работна сила или в по-активни политики за завръщане на българите от чужбина.

Източник: NOVA