Съдът е признал за виновен издирвания бивш следовател Петьо Петров, известен с прякора „Еврото“, за това, че е подбудил двама души да участват в схема за измама, свързана с използване на фалшиви фактури и договор, както и с представяне за собственици на иззети при обиск злато и пари.

Според данните по делото става дума за опит за присвояване на имущество на стойност над 1,3 милиона лева. Въпреки това наложеното наказание е едва глоба от 2556 евро, което на практика е около 260 пъти по-ниско от стойността на изчезналото злато и пари.

Прокуратурата междувременно е настоявала за далеч по-тежко наказание – 14 години лишаване от свобода за Петров.

Вместо затвор обаче съдът постановява глоба. В мотивите се приема, че е налице подбудителство към измама, при което са използвани неистински документи, чрез които се претендират иззети пари и злато. Журналистът Марин Николов обяснява, че съдът признава участието на Петров в схемата, но в ограничен обем.

„Съдът признава за виновен Петров в това, че е подбудил двама души да участват в измама с ползване на фалшиви фактури и договор и да се представят като собственици на иззети при обиск злато и пари. Т.е. съдът признава Петров за виновен в подбудителство на измама“, разказва Марин Николов.

Ограничена вина и липсващо имущество

По думите на Николов съдът не приема друга ключова част от обвинението – че именно Петьо Петров е получил златото и парите.

„Т.е. имаме престъпление, има измама, видно от присъдата, но няма данни, че парите и златото са отишли у Петьо Петров.“

Така основният въпрос остава без отговор – къде са изчезналите средства. Част от участниците по делото твърдят, че не са ги задържали.

Има и свидетелски показания, според които част от златото е било предавано на магистрати и други лица, но това не е официално доказано.

Журналистът отбелязва и още един важен процесуален момент – прокуратурата постепенно е свалила обвиненията срещу останалите участници, докато единствен обвиняем остава самият Петров.

Началото на аферата и „Осемте джуджета“

Историята започва през 2019 г. със спор между баща и син – бизнесмените Илия и Явор Златанов. Конфликтът е за контрол върху семеен бизнес и имущество.

Бащата търси помощ от бившия следовател Петьо Петров, известен като „Еврото“. Среща се с него в ресторант „Осемте джуджета“, където, според показанията, получава обещания за влияние върху прокуратурата.

След това специализираната прокуратура започва разследване срещу сина. При обиски са иззети 147 златни монети, златно кюлче и други ценности.

Според материалите по делото Петров убеждава бащата да се представи за собственик на златото, използвайки осем фалшиви фактури, за да поиска освобождаването му.

Прокурор разрешава предаването на ценностите, но те не стигат до бащата.

„То обаче не отива у бащата, а е натоварено в колата на съпругата на Еврото Любена Павлова“, се казва в материалите.

Изчезналото злато и показанията по делото

В следствен доклад се описва показание на Илия Златанов, според което след предаването на златото той не го получава обратно, въпреки уговорките.

Документите съдържат и показания, че схемата се повтаря – този път с пари, отново иззети при обиск.

Бившият депутат Димитър Ламбовски се представя за собственик и представя фалшив договор за отговорно пазене на 660 000 евро.

Част от средствата – около 550 000 евро, са освободени от прокуратурата и също изчезват.

Ламбовски твърди, че е действал под натиск:

„Аз бях поставен пред дилема или да подпиша, или веднага срещу мен да влезе в сила обвинение…“

Прокуратура, оттеглени обвинения и нови съмнения

През 2024 г. прокуратурата отменя обвиненията срещу двама прокурори, участвали в освобождаването на средствата, с аргумент, че не са знаели за фалшификациите.

Адвокат Минчо Спасов обаче оспорва това, като твърди, че проверките са били формални и недостатъчни.

Според него ключов проблем е, че средствата са били върнати без реална проверка на собствеността и произхода.

„Държавата, вместо да задържи тези средства… ги предоставя на външно лице“, казва Спасов.

Отговорността на прокурорите и ролята на администрацията

Един от прокурорите по делото – Кирил Пейчинов – твърди, че е действал по вътрешно убеждение и не е бил длъжен да проверява документите в дълбочина.

В същото време следствени материали сочат, че административен ръководител е настоявал за ускорено освобождаване на ценностите.

Пейчинов обяснява:

„Към онзи процесуален момент… не е имал повод да се съмнява в добросъвестността…“

Спорове, отговорности и противоречиви версии

След отпадането на обвиненията срещу други участници, отпада и част от отговорността на Любена Павлова за укривателство.

Това поставя въпроса защо единствено Петров остава подсъдим.

Адвокат Спасов коментира:

„Много правилен въпрос задавате… ще изчакаме мотивите на съда…“

От своя страна Любена Павлова отрича версията за принуда и твърди, че други участници също носят вина.

Къде са парите и златото

В публичното пространство остават множество противоречиви твърдения за съдбата на иззетото имущество.

Според едни показания части от него са били разпределяни между различни лица, включително магистрати, но това не е доказано официално.

Бизнесменът Илия Златанов твърди, че не е получил нищо, въпреки заявените уговорки.

Бившият главен прокурор Иван Гешев отрича да е получавал злато.

Присъдата и ново издирване

В крайна сметка съдът признава вина само за подбудителство към измама, без доказано присвояване.

Наложеното наказание е глоба от 2556 евро, както и отмяна на предишна заповед за издирване.

Мотивите на съда все още не са публикувани.

Междувременно Петьо Петров отново е обявен за издирване по друго дело – този път за изнудване, като прокуратурата не предоставя допълнителни подробности към момента.