Голямото френско списание L’Express разкри, че неговият виден бивш редактор Филип Грумбах е бил шпионин на КГБ в продължение на 35 години. Той бе видна фигура във френското общество в продължение на десетилетия.

Грумбах смята президенти, актьори и литературни гиганти за близки приятели

Той беше легендарна фигура в журналистиката, която оформи редакционната посока на едно от най-успешните издания във Франция. Когато почина през 2003 г., министърът на културата Жан-Жак Айагон каза, че Грумбах е бил „една от най-запомнящите се и уважавани фигури във френските медии“.

Но той също се подвизаваше под името „Брок“. Като шпионин на КГБ

Обширно доказателство за двуличния живот на Грумбах може да се намери в така наречените архиви на Митрохин. Те са кръстени на съветския майор, който измъква хиляди страници документи от съветските архиви. През 1992 г. Митрохин ги предава на Великобритания. По-късно те бяха събрани в книга от Кристофър Самият Андрей и Василий Митрохин.

Сред хилядите страници документи има профили, очертаващи характеристиките на западняци, шпионирали за Съветския съюз.

Преди няколко месеца приятел на Етиен Жирар, редактор по социалните въпроси в L’Express и съавтор на разобличението на Грумбах, го информира, че негов познат, който проучва досиетата на Митрохин, е видял, че на няколко места се споменава L’Express. В документите се казва, че агент с кодовото име Брок е работил за КГБ. Посочват се и биографични подробности, които съвпадат с тези на Грумбах.

Интересът на Жирар веднага се събужда

„Започнах да ровя в досието и намерих името на Грумбах, написано на руски, както и няколко снимки“, разказва той пред BBC. „И тогава нещата станаха много по-сериозни. Свързах се с френските тайни служби, за да потвърдя, че Брок наистина е Грумбах. Оттам нещата се развиха като снежна топка.“

Роден в Париж през 1924 г. в еврейско семейство, Грумбах бяга от Франция с майка си и братята и сестрите си през 1940 г. Това е годината, в която нацистка Германия нахлува и маршал Филип Петен поема властта във Виши с колаборационистки режим. Грумбах се присъединява към американската армия почти веднага. Той се бие заедно със съпротивата в Алжир през 1943 г. След войната се присъединява към новинарската агенция AFP. Доста бързо обаче подава оставка в знак на протест срещу действията на френското правителство във войната в Индокитай.

През 1954 г. Грумбах е нает да работи в L’Express от Жан-Жак Серван-Шрайбер, неговият основател. Именно тогава започва да общува с някои от най-видните фигури на Франция от 20-ти век.

Той помогна за възстановяването на репутацията на тогавашния сенатор – и бъдещ президент – на Франсоа Митеран, когато беше обвинен в организиране на фалшиво убийство през 1960 г.

Той беше близък до могъщия Серван-Шрайбер, президента Валери Жискар д’Естен и видния държавник Пиер Мендес Франция. Приятел е и с актьорите Ален Делон и Изабел Аджани. Те дори са ( гости на сватбата му през 1980 г. А писателят Франсоаз Саган и Пиер Берже, съосновател на Yves Saint Laurent, бяха законни свидетели.

Грумбах беше шпионин на СССР през цялото това време

Някои може да гледат на решението му да шпионира за Съветския съюз като на романтична история за лоялност към един обречен режим. Самият Митрохин казва, че вероятно идеологията да е била тази, която първоначално е привлякла Грумбах в КГБ. Ала само след няколко години причините му да остане като шпионин са по-малко свързани с желанието да прокара каузата на комунизма в Европа,. По-скоро той е имал желание да направи достатъчно пари, за да си купи апартамент в Париж.

Финансовите стимули определено бяха привлекателни. Според досиетата на Митрохин, само между 1976 г. и 1978 г. Грумбах е бил награден с еквивалента на днешните 250 000 евро за услугите си към КГБ. В други три случая през 70-те години той получава допълнителен бонус.

Оказва се, че той е един от 13-те най-добри съветски шпиони във Франция

И все пак не е ясно какви точно мисии е изпълнявал. Досиетата на Митрохин показват, че по време на президентските избори през 1974 г. КГБ му е дало изфабрикувани досиета. Те са имали за цел да създадат напрежение между десните кандидати за президент. Въпреки че L’Express цитира документи, в които се казва, че на Грумбах е поверена мисията да „урежда деликатни въпроси“ и „да поддържа връзка с представители и лидери на политически партии и групи“, има няколко други конкретни примера за активно подпомагане на Грумбах на СССР.

Може би това е причината в началото на 80-те години КГБ да скъса връзките си с него. Агентите на КГБ в Париж смятали Грумбах за „неискрен“. Според тях той преувеличавал способностите си да събира информация и стойността на своето разузнаване. Освободен е през 1981 г.

Никога няма да разберем дали Грумбах е изпитал облекчение, че двойственият му живот приключва

Нито пък как се е чувствал пред годините на служба в КГБ.

Дали поради срам, или поради постоянно чувство за лоялност, той отхвърли единствения известен опит през 2000 г. на журналист, Тиери Уолтън, да разбере повече за годините му като шпионин. Грумбах първоначално изглежда косвено признава своето минало. По-късно обаче той оттегли думите си, заплашвайки да съди Уолтън, ако продължи с разкриващата книга, която планираше.

Уолтън се отказа от проекта. Ала инцидентът предизвика у Грумбах желание да говори за опита си.

Вдовицата му Никол наскоро каза пред L’Express, че скоро след посещението на Уолтън покойният й съпруг й е казал истината.

„Той ми обясни, че е работил за КГБ, преди да се оженим“, каза тя пред списанието.

По думите й, той е споменал, че е бил „отвратен“ от расизма, на който е бил свидетел в Тексас, докато е бил в американската армия

Намекнал й, че това го е накарало вместо това да търси сътрудничество със СССР.

„Той веднага добави, че иска да спре почти веднага, но е бил заплашван“, каза Никол пред L’Express.

Жирар казва, че не е имал проблем да разкрие истината за бившия главен редактор.

„Определено имах чувството, че си върша работата. От нас зависи да извършим разследването, защото то ни засяга – дори и това да означава да разкрием неудобни истини“, каза той.

Статията се пише в продължение на три месеца, но се отплати. Почти всяка медия във Франция подхвана историята. Навярно защото мнозина все още помнят Грумбах като извисяваща се фигура, която доминираше френския медиен пейзаж в продължение на десетилетия.

Някои може да се изкушат да изтупат праха от старите си копия на L’Express от годините на Грумбах в търсене на подсъзнателни просъветски съобщения. Но едва ли ще намерят нещо. През 50-те години на миналия век, при първия престой на Грумбах като главен редактор, L’Express се наклони наляво, без изобщо да подкрепя комунизма. А през 70-те години на миналия век, когато Грумбах отново беше начело, L’Express , медията се премести в едно решително умерено, либерално, центристко пространство.

Както се посочва в доклада на L’Express, работата на Грумбах като шпионин никога не е била да разпространява пропаганда

„Той внимаваше да запази работата си като шпионин отделна от работата си като редактор на списание“, казва Жирар. „Но точно затова всичко проработи. КГБ искаше той да се придържа към прикритието си на центристки буржоа, за да продължи да лети под радара. Беше напълно в духа на КГБ. Беше умен ход. И проработи.“

Източник: BBC/Превод: SafeNews
Още новини четете в категория Свят
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News