Мик Мини искал известност и през февруари 1968 г. трешил да я получи, като се съгласил да бъде погребан жив. Той лежал в ковчег и останал в него повече от 55 дни.
Приятелите му взели ковчега и го пуснали през отворен прозорец, след което бил отнесен в близкия двор, където работниците започнали да го спускат на земята.
През дупката Мини поздравил събралата се тълпа. Той в никакъв случай не е бил мъртъв – възнамерявал да бъде погребан жив, като искал името му да бъде увековечено далеч отвъд границите на Килбърн.
При условие, разбира се, че няма да умре в процеса.
Много преди магьосникът Дейвид Блейн, цивилизацията на 20-ти век е имала малка група хора, субкултура, предназначена за подвизи на човешката издръжливост.
Имало състезания с телефонни кабини през 50-те години на миналия век, като организаторите искали да видят колко души могат да се поберат в една.
По време на Голямата депресия имало желаещи да танцуват, докато припаднат. Зрелищата, много от които подвластни на наказателния кодекс, обикновено привличали болезнено любопитна публика, която искала нещо, което да ги събуди от скуката.
Ковчегът на Мини бил доста голям размер, облицован с някаква пяна, вероятно за мекота и дупка, която служела за тоалетна. След тоалетната той изливал там вар, която помагала за намаляване на миризмите.
Всяка сутрин Мини се събуждал рутинно с няколко упражнения, за да тонизира мускулите си. Закуската и другите ястия слизаха през тръбата. Единственият му комфорт е била светлината, която е използвал, за да чете вестник или някоя от книгите си.
Продължи 40 дни, след това 50, после 55. В този момент той казал, че може да издържи още 45 дни, но е дошло времето да се върне към живите.
С хиляди хора по улиците, Мини махнал с ръка през дупка в капака на ковчега.
За негов шок, никой от Световните рекорди на Гинес не присъствал да го види, което означава, че организацията не може да даде официално признание за неговия подвиг.
И така, колкото и да е искал да запише името в световните мемоари, на Миг Мини просто не му е било писано да бъде извествен.
Което води до извода, че ако Гинес не е отчел рекорд, значи не се е случвал.
А по български – „ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш“.
Източник: pronews/ превод: SafeNews
