Богдан Милчев и Йонко Иванов изразиха обща позиция, че България има нужда от дълбока и системна промяна в начина, по който се управлява пътната безопасност, като подчертаха, че частичните решения и кампанийни действия няма да доведат до траен ефект без ясна и работеща система на отговорност.

Основен акцент: липса на цялостна реформа в пътната безопасност

Експертите се обединиха около тезата, че обявяваните мерки срещу катастрофите остават недостатъчни, ако не бъдат част от дългосрочна и последователна държавна стратегия. Според тях проблемът не е само в отделни действия, а в липсата на ясно разписана система, която да определя кой носи отговорност за резултатите.

Критика към текущия подход и институционалната рамка

Богдан Милчев коментира, че предприетите мерки са фрагментарни и не адресират същината на проблема:

„Надявам се на премиера Радев, защото той призна, че това е много сложен проблем. И наистина е сложен. Когато нещо е сложно, трябва да потърсиш помощ. Ако досега живеехме в модел на споделена безотговорност, сега трябва да изградим верига на отговорностите. Трябва да има човек, който носи отговорност за състоянието на пътната безопасност в страната, а не само за отделни катастрофи.“

Той допълни, че само засилване на контрола и санкциите няма да промени дългосрочната картина. Според него настоящият модел на наказателна репресия вече е изчерпал ефективността си.

„Наказателната репресия вече е изчерпана като инструмент. Няма значение дали полицаите са на пътя или в канцелариите. Няма значение дали правите поредната акция. Това няма да промени голямата картина. Необходим е съвсем различен подход.“

Позиция за необходимост от дългосрочна стратегия

Йонко Иванов също настоя за промяна в подхода и въвеждане на ясна дългосрочна визия, съобразена с европейските стандарти и с хоризонт поне 10–15 години. Той подчерта, че без ясно изпълнение и конкретен отговорник, всяка стратегия остава само на хартия.

„Първо трябва да бъде изградена стратегия за пътната безопасност, съобразена с европейските директиви и с хоризонт от поне 10–15 години. След това трябва да се намери човекът, който да я изпълнява чрез конкретни мерки. В момента действаме на парче и резултатите го показват.“

Инфраструктура, среда и рискови участъци

Иванов обърна внимание, че проблемът не се изчерпва само със скорост или нарушения, а включва и пътната инфраструктура и състоянието на опасни участъци. Той даде пример с тежкия инцидент на „Челопешко шосе“, като подчерта, че подобни места често имат дългогодишни нерешени проблеми.

„Говорим за скорост, наркотици и нарушения, но никой не обръща внимание на средата, в която се случват тези катастрофи. Има места с ограничена видимост и нерешени инфраструктурни проблеми, за които се знае от години.“

Обществено поведение и превенция

Според експертите трайно подобрение може да бъде постигнато само чрез промяна в обществените нагласи и възпитанието в семейството и училището. Те подчертаха ролята на превенцията като ключов фактор, който започва много преди санкциите.

„Трябва да променим манталитета в семейството, в училището и в обществото. Не може да подаряваме автомобили с по 500 конски сили на млади хора и след това да се чудим защо стават тежки катастрофи. Превенцията започва много преди полицейската проверка.“

Заключение: нужда от последователна държавна политика

В края на дискусията двамата експерти се обединиха около извода, че решението на проблема с пътната безопасност не се крие в единични кампании или краткосрочни акции, а в изграждането на последователна, дългосрочна и добре координирана държавна политика, която ясно разпределя отговорностите и гарантира реално изпълнение на мерките.