В повечето случаи смъртта е необратима — когато сърцето на човек спре да бие, то рядко започва да бие отново. Но понякога спешните медицински екипи могат да помогнат за възстановяването на човек от смъртта, дори и след като сърцето му е спряло.

Колко е най-дългият период, през който човек е бил клинично мъртъв и е възкръснал?

Обикновено е рядкост човек да прекара повече от 30 минути в „смърт“ и да се възстанови без сериозни мозъчни увреждания. Но в някои специфични случаи хора са били реанимирани след много часове и са се възстановили напълно. За да разберем как се случва това, първо е важно да дефинираме точно какво е смъртта.

Какво е смърт

„Повечето пъти, когато лекарите казват „клинично мъртъв“, говорим за сърдечна смърт, а това означава, че сърцето вече не бие“, обясни д-р Даниел Марк Ролстън, лекар по спешна медицина в Northwell Health в Ню Йорк, пред Live Science.

Когато сърцето на човек спре да бие, всички клетки в тялото му – и най-важното, мозъкът му – вече не получават свежа, кислородна кръв. След около пет минути без кислород тези клетки започват да умират, а този процес е необратим.

Другият вид клинична смърт е мозъчната смърт, която настъпва, когато мозъкът е толкова увреден, че вече не може да контролира основните жизнени функции, като дишането и сърдечния ритъм.

Как работи реанимацията

Кардиопулмоналната реанимация (CPR) има за цел да поддържа притока на свежа кръв в тялото и да запази мозъчните клетки живи след сърдечна смърт. Чрез ръчно компресиране на гръдния кош и изкуствено дишане, първите реагиращи могат да помогнат за поддържането на кислородното снабдяване на клетките за кратък период от време, дори когато сърцето не бие самостоятелно. В повечето случаи CPR не може да възстанови сърдечната дейност, но може да спечели време за други техники, които могат да го направят.

За да накарат сърцето да забие отново самостоятелно, първите реагиращи използват техника, наречена дефибрилация.

При нея се прилага външен електрически ток към сърцето, който имитира естествените електрически сигнали, които сърдечните мускули използват, за да се свиват. В някои случаи тези електрически сигнали могат да рестартират сърцето и да му помогнат да забие отново.

При идеални условия тези техники за поддържане на живота могат да бъдат относително успешни. Според Американския Червен кръст процентът на оцеляване след CPR в болница е около 20%. Този процент спада, когато хората претърпят сърдечен арест извън болницата, като пада до около 10%. Това се дължи на факта, че извън здравните заведения по-малко хора са обучени в CPR и времето за реакция обикновено е по-бавно.

„Колкото по-рано се направи, толкова по-добри са резултатите“, обясни Ролстън.

Но дори и в най-добрия случай, успешната реанимация след повече от половин час е рядкост, дори и да се прилага непрекъсната реанимация.

„За по-голямата част от хората с много продължителни периоди на сърдечен арест шансовете за оцеляване са доста малки“, каза Ролстън. „Ако не успеете да съживите някого до 30 минути, вероятността за оцеляване в този момент е доста ниска.“

Печелене на време с хипотермия

Има обаче едно забележително изключение от това правило: случаите, в които сърдечният арест е съчетан с хипотермия. Хипотермия възниква, когато основната телесна температура падне под 35 градуса по Целзий и сама по себе си може да бъде много опасна, като доведе до сърдечна и белодробна недостатъчност, което в крайна сметка води до смърт.

Но ако сърцето вече е спряло само по себе си, хипотермията всъщност може да има някои положителни страни. Ниските температури забавят метаболизма на тялото, като предпазват деликатните клетки в мозъка от загиване след изчерпване на целия им кислород, пише „Live Science“.

„Ако се охладите достатъчно бързо, това може да ви предпази за дълго време“, обяснява д-р Самуел Тишърман, професор по хирургия в Медицинския факултет на Университета на Мериленд, който изучава как хипотермията може да се използва като терапевтична мярка в случаи на сърдечен арест вследствие на травма. „Има многобройни случаи на хора, които са се удавили в много студена вода и са прекарали под вода повече от час, но са оцелели.“

Най-дългият известен случай на успешна реанимация след сърдечен арест и случайна хипотермия е на 31-годишен мъж, който е съживен след осем часа и 42 минути.

Мъжът, чиято телесна температура вече билаоколо 26 C поради лятна буря, претърпява сърдечен арест и хората наблизо веднага започват да му правят CPR в продължение на повече от три часа и половина. След като мъжът е откаран в болница, той е поставен на система за поддържане на живота, която поддържа притока на свежа кръв в продължение на пет часа, и в крайна сметка е затоплен и успешно реанимиран. След три месеца лекарите са съобщили, че мъжът се е възстановил напълно, без трайни неврологични увреждания.

А какво да кажем за възстановяването от мозъчна смърт?

Докато сърдечната смърт има възможни пътища за възстановяване, мозъчната смърт е друга история. Когато пациент бъде обявен за мозъчно мъртъв, това означава, че мозъкът му вече не може да изпраща сигнали към тялото, които контролират основните функции.

За да бъде обявен за мозъчно мъртъв, лекарите трябва да идентифицират какъв медицински проблем причинява увреждането на мозъка и да изключат всички състояния, които могат да причинят симптоми, наподобяващи мозъчна смърт. Този процес може да включва образна диагностика на мозъка с помощта на ЯМР, тестване на основни неврологични функции, като рефлекси на разширяване на зениците, и проверка дали пациентът може да диша самостоятелно.

От време на време се появяват новини за пациенти, които са били обявени за мозъчно мъртви и са били отключени от апаратите за поддържане на живота, само за да „се върнат към живота“.

Дали тези пациенти наистина възкръсват от мъртвите?

Вероятно не. Дефиницията за мозъчна смърт е, че основните области на мозъка, поддържащи живота, са толкова увредени, че не могат да се възстановят, така че мозъчната смърт не е състояние, което може да бъде обратимо. Най-вероятно в случаите, когато някой се възстановява, първоначалната диагноза за мозъчна смърт е била грешна.

„Допуснати са грешки, при които хора, обявени за мозъчно мъртви, по-късно са проявили спонтанни движения, които не би трябвало да са възможни“, заяви д-р Робърт М. Сейд, професор по хирургия в Медицинския университет на Южна Каролина, пред „Medscape“ през 2018 г. „В почти всички тези случаи определянето на мозъчната смърт не е било направено правилно.“, пише „Live Science“.

Live Science/ Превод: SafeNews