Здравният икономист Аркади Шарков направи остра дисекция на финансовото състояние на здравната система и рисковете за доставките на медикаменти на фона на геополитическите сътресения, съобщават от телевизия NOVA. По думите му секторът е в хроничен недостиг на средства, а тежестта пада изцяло върху малка част от работещите граждани у нас.

Геополитика и сигурност на доставките

Според икономиста кризата с COVID-19 и войната в Украйна са разкрили тежките зависимости на Европа от външни доставки на животоспасяващи медикаменти.

„Актът за критичните лекарства, който се разглежда в Европарламента, касае скъсяването на линиите на доставка и връщането на производства на територията на Европейския съюз”, обясни Шарков, като уточни, че в момента 40% от производството е съсредоточено в Китай, а 25% – в Индия.

Въпреки напрежението в Близкия изток и световен мащаб, здравният експерт беше категоричен, че към момента у нас няма опасност от липси на щандовете в аптеките.

„Стратегическите резерви ни пазят от дефицита, на който бяхме свидетели по-рано. Държавите разполагат с буфери за около шест месеца”, успокои той.

Ценови шок и хронични дефицити

Темата за цените на медикаментите е особено чувствителна през последните седмици, след като в средата на април Министерството на здравеопазването започна масови проверки в болниците заради фрапиращи разлики от над 16 пъти в стойността на едни и същи скъпоструващи препарати.

На този фон Аркади Шарков очерта мрачна финансова картина. По думите му инфлацията при самите лекарства е около 2%, като покачване на стойностите може да се наблюдава основно при продуктите без рецепта, докато при тези с рецепта има референтно ценообразуване спрямо 10 държави от ЕС. Проблемът обаче остава в дълговете.

„Системата е в хроничен дефицит. Има около 200 милиона евро прехвърлена неразплатена болнична дейност от миналата година и около 500 милиона евро скрит дефицит при лекарствата, който компаниите връщат към фиска”, разкри Шарков.

Икономистът предупреди също, че опитите на администрацията в САЩ да намали цените на своя вътрешен пазар може да принуди големите фармацевтични компании да вдигнат цените за Европа или да преместят производствата си.

Кой плаща сметката за здраве?

Шарков обърна сериозно внимание и на несправедливото разпределение на финансовата тежест при събирането на здравните осигуровки в България.

„Държавата плаща за 9 групи граждани, включително деца и пенсионери, но реалният трансфер от бюджета покрива едва 40% от нуждите им. Останалите 60% се поемат от 1,7 милиона работещи в частния сектор”, разясни дисбаланса той.

Като възможни решения за закърпване на бюджета и подобряване на превенцията, здравният икономист предложи целево използване на пари от вредните пороци на обществото.

„Предлагаме процент от акцизите върху тютюна и алкохола да отива целево за програми за профилактика и скрининг. Обсъжда се и въвеждането на данък върху напитките с високо съдържание на захар”, завърши Аркади Шарков.