След тежкото наводнение в Севлиево, предизвикано от проливните валежи и преливането на река Росица, десетки семейства останаха без дом, а цели квартали бяха под вода. Темата за причините и последиците от бедствието коментираха експерта по природни бедствия Атанас Кръстанов, председателя на Националната асоциация на строителните предприемачи инж. Георги Шопов, климатолога Симеон Матев и хидролога проф. Емил Гачев, които очертаха различни гледни точки – от инфраструктурни и климатични фактори до необходимостта от по-добра превенция.
Според инж. Георги Шопов обществото често не е достатъчно информирано за реалните възможности на градската инфраструктура при екстремни валежи.
„Градската канализация се проектира така, че да поема до 4 сантиметра валеж на час. При по-големи количества вече се получават локални наводнения, а над 10 сантиметра говорим за аварийна ситуация. Ако изградим инфраструктура, която да поема всеки възможен порой, това би струвало огромни средства“, обясни той.
По думите му речните корита също се проектират по определени норми, като се приема, че реките, преминаващи през населени места, могат да прелеят приблизително веднъж на 33 години.
„Въпросът е какво се случва при преливане. Приоритетът трябва да бъде човешкият живот, а не имуществото. В тази връзка е ключово ранното оповестяване“, допълни инж. Шопов.
Климатологът Симеон Матев посочи, че подобни интензивни валежи се наблюдават все по-често през последните години. Според него проблемът не е само в капацитета на канализацията, а и в липсата на достатъчна превенция.
„Затлачените дерета и липсата на поддръжка не позволяват свободното оттичане на водата. Превенцията винаги е по-евтина от възстановяването след бедствие“, подчерта Матев.
Той обърна внимание и на това, че голяма част от пострадалите нямат застраховки на имуществото си. По думите му държавата трябва да има по-активна роля както в превенцията, така и в регулацията на застрахователния сектор.
Атанас Кръстанов напомни, че България разполага с карти на риска от наводнения и системи за ранно предупреждение, но често липсва постоянен контрол и актуализация.
„Всички тези мерки трябва да се предприемат преди самото бедствие. Има системи, които следят нивата на реките и влажността на почвите, но те трябва да се поддържат и наблюдават непрекъснато“, заяви той.
Проф. Емил Гачев обясни, че географските особености на района около река Янтра и нейните притоци естествено създават предпоставки за подобни бедствия.
„Формата на речните басейни в този район концентрира големи количества вода в една точка при силни валежи. Това е природна даденост, с която трябва да се съобразяваме“, каза той.
SafeNews припомня, че след усложнената метеорологична обстановка в страната ситуацията постепенно се нормализира, като властите отчитат спад на нивата на реките и стабилизиране на състоянието на язовирите.
Кризата отминава! Комисар Александър Джартов: Няма критични язовири, рискът постепенно намалява
Източник: NOVA
