За мен Априлското въстание е онзи велик, преломен момент, в който българите са строшили робските окови на собствените си съмнения и страхове. Това е границата, отвъд която не просто се възражда един народ, а се раждат нови хора. Това каза министърът на образованието проф. Сергей Игнатов в студиото на NOVA, посветено на 150-тата годишнина от Априлското въстание.

Априлското въстание като повратен исторически момент

По думите на министъра, събитието представлява първото наистина общонародно дело, което не е обусловено от външна намеса. Той подчерта, че то не зависи от „началници“ отвън – било то Брюксел днес или Москва в миналото.

„Не. Това е българският героизъм като самостоятелно решение“, допълни той, като акцентира върху самостоятелността и волята на българите.

Саможертва и героизъм

Министърът обърна внимание и на изключителната саможертва на участниците във въстанието. Той ги описа като хора, които съзнателно са приели трагичната си съдба:

„Всички те съзнателно са се разпънали на кръста, за да възкръсне България“.

Споменът от Клисура и младите революционери

Той сподели и лични впечатления от посещението си в Клисура:

„Вчера бях там и цитираха думите на младите хора, членове на комитетите – около 20-годишни.

Те казвали:

„Аз съм годеник на смъртта“. И са знаели къде отиват“.

По негови думи тези млади хора са носели ясното съзнание за жертва и дълг, което прави делото им още по-впечатляващо.

Национално самочувствие и образователна нагласа

Министърът подчерта, че е важно всяко поколение да осмисля значението на Априлското въстание. Той отбеляза, че в обществото често се наслагва чрез медии и образование усещането за зависимост и незначителност, което според него не отговаря на историческата истина.

„Върху нас често се наслагва чрез медиите и образованието усещането, че сме малки и незначителни, че винаги зависим от някого. А истината е, че зависим от себе си. Това е великата крачка, която е направена“.

Патриотично възпитание в училище

Образователният министър засегна и темата за ролята на училището в изграждането на ценности. Според него учебното съдържание е балансирано, но в обществото често се подценява духовното възпитание за сметка на материалните цели.

Той подчерта, че през последните над 30 години обществото се е концентрирало върху институции и икономическо развитие, докато въпросите за патриотичното възпитание са останали на заден план.

Училището като център на духовно изграждане

По думите му именно училището трябва да бъде основното място за формиране на ценности и идентичност у младите хора. Патриотичното възпитание, според него, е съществен елемент, който не бива да се подценява в образователната система.

Инициативи и отбелязване на 20 април

Министърът даде пример с инициативи, свързани с 20 април, който е бил обявен за неучебен, но присъствен ден. По думите му първоначално е имало съпротива от страна на директори, но впоследствие са реализирани над 5500 инициативи в страната, свързани с историческата памет.

Той посочи, че дори в райони без пряка историческа връзка с Априлското въстание са организирани възпоменателни събития – включително и в детски градини със специални образователни потребности, където децата са участвали в рецитации и възстановки.

Идея за официален празник

Министърът съобщи, че се обсъжда 20 април да стане официален празник. По негови думи идеята среща положителен отклик както сред политици, така и сред представители на местната власт.

Той уточни, че денят не трябва да бъде просто почивен, а символ на историческа памет и активна почит, в който ученици и граждани да участват в образователни и културни инициативи.

Организация на юбилейните чествания

Министърът направи и сравнение с предишни национални чествания, като отбеляза, че подготовката за 150-годишнината е започнала късно. Според него подобни събития изискват по-дългосрочно планиране, започващо години по-рано.

Той посочи, че въпреки кратките срокове правителството е предприело действия чрез постановления и осигурено финансиране. В програмата са включени инициативи в училища, университети и културни институции с участието на историци, учени и обществени личности.

Културни прояви в страната

Министърът допълни, че паралелно се организират и множество културни събития в различни градове. Те се реализират в кратки срокове, но с активното участие на местните институции и общности, което според него показва силен обществен интерес към историческата памет.