Септември постепенно може да започне да показва по-ясни признаци на прехода от лятото към есента, сочат последните дългосрочни анализи на атмосферната циркулация и очакваното развитие на полярния вихър. Според прогнозните карти на ECMWF за стратосферата на ниво 10 hPa, през началото и първата половина на септември над значителна част от Европа се очертават отрицателни температурни аномалии във високите слоеве на атмосферата, пише „Метео Балканс“.

Какво подсказват стратосферните сигнали?

Важно е да се подчертае, че стойностите на температурата на 10 hPa не трябва да се приемат като директна прогноза за времето, което ще се усеща на земната повърхност. В края на лятото полярният вихър над Северното полукълбо едва започва своето сезонно възстановяване, поради което връзката между стратосферната динамика и времето в България е значително по-слаба в сравнение със зимния сезон. Въпреки това разпределението на геопотенциала и температурните отклонения може да даде ценна информация за общата посока на атмосферната циркулация.

На този етап моделите очертават по-динамичен септември, при който топли периоди ще се редуват с нахлувания на по-хладен въздух. Не се очаква целият месец да премине под знака на ниските температури, но шансът за продължителни горещини постепенно ще намалява с напредването на месеца.

Какво се случва с полярния вихър?

В края на август и през първите дни на септември над Арктика започва постепенното сезонно оформяне на новия полярен вихър. В прогнозните карти на ECMWF се забелязва сравнително голяма зона с отрицателни температурни аномалии на 10 hPa, простираща се над значителна част от Европа и северните ширини.

Този сигнал представлява интерес, но не бива да се тълкува като пряко доказателство за предстоящо студено време у нас. През септември стратосферният полярен вихър все още не е достатъчно развит, за да има самостоятелно решаващо влияние върху времето на Балканите. В този период много по-важна остава тропосферната циркулация – разположението и движението на антициклоните и циклоните над Европа, Атлантическия океан и Средиземноморието.

Въпреки това моделите дават индикации, че над Европа може да се задържат по-хладни въздушни маси, докато атмосферната циркулация стане по-променлива. За България това предполага по-голяма вероятност от резки температурни контрасти и бързо преминаване от топли към прохладни периоди.

Първо десетдневие: 1–10 септември

Първите дни на септември вероятно все още ще носят лятски черти, макар че горещите периоди се очаква да бъдат по-краткотрайни и ограничени в сравнение с разгара на лятото.

В началото на месеца са възможни интервали със слънчево и топло време, особено в низините и южните райони на страната. В отделни дни температурите могат да достигат 29–35°C, а на места не са изключени и малко по-високи стойности.

С напредването на първото десетдневие обаче атмосферата вероятно ще стане по-неустойчива. При преминаването на атмосферни фронтове и нахлуването на по-хладен въздух ще се повишава вероятността от валежи, гръмотевични бури и временно усилване на вятъра.

Особено активни могат да бъдат следобедните часове, когато слънчевото нагряване все още е достатъчно силно, за да подпомогне развитието на купесто-дъждовна облачност.

Валежи през първите дни

Не е изключено на места да се развият краткотрайни, но интензивни валежи, придружени от гръмотевици и поривисто усилване на вятъра.

Разпределението на валежите няма да бъде еднакво във всички райони. По-висока вероятност за превалявания се очертава в Западна и Централна България, планинските райони и северните части на страната. В същото време в Югоизточна България и по Черноморието по-често могат да се запазват сухи периоди.

Температурите през 1–10 септември

В началото на първото десетдневие температурите вероятно ще се задържат около или малко над климатичните норми, след което постепенно ще започне понижение.

Към края на периода в много райони максималните температури по-често могат да се движат в границите на 23–29°C, което ще бъде по-осезаем признак за приближаването на есента.

Второ десетдневие: 11–20 септември

Средата на септември се очертава като един от най-интересните периоди в рамките на месеца.

На последната предоставена карта за 14 септември ясно се откроява зона с отрицателни температурни аномалии на 10 hPa над Европа, както и над значителна част от Северното полукълбо.

Това само по себе си не означава, че на земната повърхност непременно ще настъпи студено време. Сигналът обаче е в съответствие с тенденцията към по-слабо изразен летен и по-есенен характер на циркулацията.

През този период не е изключено да се увеличи честотата на нахлуванията от север и северозапад, а при определена синоптична конфигурация е възможен и пренос на въздух от североизточна посока.

Възможни по-хладни нахлувания

При преминаването на атмосферните фронтове са възможни осезаеми понижения на температурите.

В някои дни максималните стойности могат да останат около 20–26°C, а при по-силно нахлуване на студен въздух са възможни и по-ниски температури.

Сутрешните температури също постепенно ще започнат да напомнят за наближаващата есен. В котловините и високите полета минималните стойности могат да падат до 8–13°C, а при ясно небе и слаб вятър на отделни места са възможни и още по-ниски стойности.

В планинските райони промяната на сезона ще се усеща още по-отчетливо.

По-динамична атмосферна обстановка

Второто десетдневие има потенциал да се превърне и в по-влажната част на септември.

При формиране и придвижване на средиземноморски циклони са възможни по-съществени валежни процеси над Южна България, Родопите, Странджа и други южни райони на страната.

При преминаването на студени фронтове пък могат да се развиват краткотрайни, локално силни валежи, съпроводени с гръмотевична активност.

Така времето може да се променя сравнително бързо – в рамките на 24–48 часа от топло и слънчево към облачно, дъждовно и значително по-хладно.

Трето десетдневие: 21–30 септември

Прогнозната сигурност за последната третина на септември е по-ниска, тъй като наличните стратосферни карти достигат приблизително до средата на месеца. Затова очакванията за периода 21–30 септември трябва да се разглеждат преди всичко като обща тенденция, а не като конкретна прогноза за отделните дни.

Въпреки по-голямата несигурност сигналите продължават да насочват към динамично време, типично за преходния период между лятото и есента.

Възможни са нови по-топли периоди, но вероятността за продължително задържане на горещо време вече ще бъде сравнително ниска.

При подходящ пренос на топъл въздух от юг в отделни дни температурите отново могат да достигнат 25–30°C, особено в низините и южните части на страната.

След преминаването на студен фронт обаче отново се очаква бързо понижение на температурите.

Постепенно установяване на есенния характер

С наближаването на края на месеца есенният характер на времето постепенно ще става все по-осезаем.

Сутрешните температури ще продължат да се понижават, като в котловините и високите полета са възможни стойности около 5–10°C.

В планините температурите ще бъдат значително по-ниски. При нахлуване на по-студен въздух са възможни и първи по-сериозни зимни прояви по най-високите части на планините.

По Черноморието морската вода ще продължи да оказва омекотяващо влияние върху времето. Поради това температурите там вероятно ще се понижават по-бавно, отколкото във вътрешността на страната.

Как ще се разпределят валежите през септември?

Сред интересните характеристики на очакваното време е възможното неравномерно разпределение на валежите през месеца.

Не се очаква непременно септември да бъде дъждовен през целия си ход. По-вероятният сценарий е редуване на кратки периоди с интензивни валежи и няколкодневни интервали със сухо и слънчево време.

Особено внимание заслужават ситуациите с южна и югозападна атмосферна циркулация. При тях влажният въздух от Средиземноморието може да се насочи към Балканския полуостров и да създаде условия за значителни валежи.

При подобна синоптична конфигурация Южна България и планинските райони могат да получат съществени количества валеж за сравнително кратък период.

В същото време северните части на страната при определени атмосферни ситуации могат да останат с по-малки валежни количества.

Какво да очакваме в обобщение?

Като цяло септември се очертава като преходен и динамичен месец, в който летните прояви постепенно ще отстъпват място на все по-чести есенни процеси. Началото вероятно ще запази възможността за температури около и над 30°C, но с напредването на месеца ще се увеличават периодите с по-хладен въздух, валежи и по-ниски сутрешни температури.

Най-важният сигнал от дългосрочните анализи е не за постоянно студено време, а за по-честа смяна на въздушните маси и по-динамична циркулация. Затова е възможно септември да предложи както топли и слънчеви дни, така и кратки, но осезаеми нахлувания на прохладен въздух.

В същото време трябва да се има предвид, че стратосферните сигнали не могат сами по себе си да определят времето в България. Най-голямо значение за конкретните условия ще имат развитието на тропосферната циркулация, положението на циклоните и антициклоните и движението на атмосферните фронтове над Европа и Средиземноморието.