Емилио „Мили“ Мартин си спомня деня, в който пристигна на четири години в новия си дом. Семейство Мартин бяха сред хилядите семейства по време на режима на Франсиско Франко, които се преместиха в новопостроени селища, вдъхновени отчасти от израелското кибуц движение. Всички те, близо 300 на брой, носеха едно и също име – село Франко.
„Никога не съм виждал нещо подобно. Всички пътища бяха асфалтирани. Всички къщи имаха бани с кранове.”
Сега изложба в Мадрид хвърля светлина върху света на 60 000 души, участвали в най-големия проект за урбанизиране на фашистка Испания. Той е бил предназначен да трансформира безплодна територия чрез мащабни водопроводи, напояващи земята.
Бащата на Мили беше пекар, който се възползва от възможността да получи дом с 15 акра земя и нов живот. Той се преместил в село, построено според предписанията на фалангисткото движение. В него аграрната самодостатъчност и близостта до католическата църква вървят ръка за ръка .
Наближава възрастта за пенсиониране Мили, както всички го познават, обработва земята в Нуево Франкос, процъфтяващо ново село
Името му може да извиква връзки с Caudillo, но всъщност произлиза от най-близкото село Francos, създадено от френски средновековни колонизатори по време на повторното завоюване на земи, държани от векове от мюсюлмански владетели.
Нуево Франкос остава непокътнато. За разлика от някои от другите села, построени под егидата на Националния институт за колонизация, създаден след края на гражданската война през 1939 г. Закон, приет през 2022 г., забранява всякакво публично възхваляване на бившия фашистки режим, включително имената на места, загатващи на диктатора.
Има 300 села „Франко“. Работейки под тежестта на този образ, тяхната архитектурна и художествена стойност остава незабелязана от десетилетия
Изложбата в музея ICO в Мадрид, Градовете на колонизацията: Поглед към изобретен пейзаж, показва как селата са възхвалявани в пропагандните филми на режима. Те са испанската версия на стахановизма, възстановяваща нацията чрез инженерство и труд.
По-малко известно е как едно поколение архитекти създават села със значителна модернистична стойност от нулата на най-малко очакваните места. Същевременно те се опират на вековните традиции на централен площад, кметство и църква.
Млада група художници били наети от министерството да украсяват църкви, произвеждайки скулптури, фрески и мозайки. Те се оценяват все повече и повече, въпреки първоначалното нежелание на свещениците да приемат такива радикални съвременни интерпретации на библейската история. Тези обществени пространства са издържали изпитанието на времето. А сега предоставят уроци за днешните градски плановици, казват кураторите на изложбата.
„Хората пристигнаха почти без нищо, само с желание да работят усилено“, спомня си Мили. На 64 години нарича себе си „измамник през целия живот“. „Докато къщите имаха бани, първите години нямаше връзка с водоснабдяване, нямаше и електричество. Всички семейства, над 50 човека, си черпехме вода от селските чешми.“
Той разказва как повечето хора пристигнали с муле и каруца. По-късно семейството му взело трактор назаем.
„Като част от заселването всяко семейство получаваше крава. Но трябваше да я изплатиш навреме с женско теле. Започнах работа, когато бях на осем. Може да не звучи така, но това беше приятен живот. Много удовлетворяващ“, допълва той.
Източник: The Times/Превод: SafeNews
