Очила за добавена реалност, безпилотни подводни апарати, 3D радари, радиочестотни анализатори и 360-градусови камери – това не са елементи от научнофантастичен филм. Те се използват по границите на ЕС.

След миграционната криза от 2015 г., когато над един милион души потърсиха убежище в Европа, ЕС и неговите партньори използват все по-мощни и модерни технологии в стремежа си да „управляват“ миграцията.  Най-ярките примери са в периферията на Европа.

Към горния списък са добавени термовизионни камери, очила за нощно виждане, специални сензори за откриване на мобилни телефони, устройства за проследяване и кули за наблюдение, които се използват в граничните зони за спиране на нелегални мигранти, преминаващи от Турция или Балканите.

Ако бъдат хванати, мигрантите често биват изхвърляни безпричинно в рамките на незаконна практика, известна като „pushbacks“ („отблъскване“). „Технологиите правят граничните зони все по-опасни за хората в движение“, заяви пред Евронюз Катерина Родели, анализатор в организацията за цифрови права Access Now. „Те изострят насилието, което вече е налице, давайки на граничните служители изключителна власт.“

Доклад на Мрежата за наблюдение на насилието по границите от декември предупреди за „безпрецедентно нарастване на насилието по границите на ЕС, включително побои, принудително събличане и сексуални посегателства над мигранти от страна на държавни служители. По тяхна оценка 16 000 души са били засегнати от незаконни експулсирания.

Но техниката не се ограничава само на сушата

„Обществеността не знае какво прави, а цялостната система за управление на границите е непрозрачна“, казва Якопо Андерлини, изследовател в Tactical Tech. „Но Средиземно море е под дълбоко наблюдение.“

Той посочи „голямото увеличение“ на броя на дроновете, които прелитат над морето от Фронтекс, агенцията на ЕС за гранична и брегова охрана. Фронтекс твърди, че те се използват, за да помагат за спасяването на хора и залавянето на контрабандисти, но проучванията показват, че всъщност се използват, за да отблъскват хората, каза Андерлини пред Евронюз.

В разследване на Human Rights Watch и Border Forensics се твърди, че Фронтекс използва дронове, за да забелязва лодки с мигранти и да уведомява либийската брегова охрана, която след това ги прехваща.

От 2014 г. насам в Средиземно море са се удавили най-малко 25 000 души, твърдят от Human Rights Watch.

Според Родели сравнително беззаконните международни води на Средиземно море са послужили като перфектна лаборатория за изпробване и усъвършенстване на най-съвременни технологии.

„Това е перфектната среда за изпитване. Властите могат да изпробват системи по начин, който няма да предизвика ответна реакция, защото никой не може да потърси обезщетение“, каза тя. „Съществуват международни права на човека, но те не се прилагат на практика, когато става въпрос за бежанци или хора без гражданство.“

На улицата: „Масово наблюдение“

Дори дълбоко в ЕС технологиите помагат на властите да откриват и премахват мигранти без документи, докато те се занимават с ежедневието си.

Преди няколко години Гърция – фронтова линия на миграционната криза – обяви плановете си да оборудва около 1000 полицейски служители с устройства, подобни на смартфони, способни да разпознават лица и да идентифицират пръстови отпечатъци, специално за залавяне на нелегални имигранти. Гръцката полиция заяви, че това ще спомогне за подобряване на ефективността и намаляване на затрудненията за цивилните граждани, въпреки че критиците предупредиха за огромни рискове за неприкосновеността на личния живот, засилено наблюдение и потенциални злоупотреби.

Проучванията показват, че системите за разпознаване на лица често погрешно идентифицират цветнокожи и могат да доведат до неправомерни арести и присъди.

„Технологиите изтласкват все повече хора в периферията“, казва Родели. „Това означава, че мигрантите без документи живеят в постоянен страх.“

В момента подобни технологии се използват предимно срещу мигрантите. Анализаторът обаче се опасява, че в крайна сметка те биха могли да се разпространят на по-общо ниво сред по-широки слоеве от населението.

„Съществува огромен потенциал тези системи да бъдат пренасочени и използвани срещу други категории хора“, каза Родели. „Много е вероятно термокамерите и дроновете, използвани за откриване на хора по границите, да бъдат използвани в покрайнините на градовете, за да откриват присъствието на бездомници или хора в бедност, които са нежелани на обществени места.“

И все пак не всички технологии са видими. Родели посочи една „изначално проблематична“ категория технологии, като например изкуствения интелект, който се използва за автоматизиране на вземането на решения и оценката на риска в рамките на имиграционните процедури.

Макар че в крайна сметка е „преработен“, Обединеното кралство тества алгоритъм, който автоматично класифицира заявленията за виза според критерии, които правозащитниците заклеймиха като „расистки“.

Една от групите за защита на правата на човека нарече „инструмента за стрийминг“ „бързо качване на борда на бели хора“, като отбеляза, че молбите на хора от Близкия изток и Африка неизменно се считат за високорискови.

В Германия се използват високо експериментални системи за разпознаване на диалекти, за да се реши дали търсещият убежище е там, откъдето казва, че е.

Освен проблемите с точността, Родел заяви, че тези инструменти „неизбежно“ водят до дискриминационни резултати, тъй като са разработени въз основа на предположение за това кои са хората и какво правят.

„Тези видове технологии засилват – и легитимират – автоматичното подозрение срещу всеки, който няма европейско гражданство“, обясни тя.

Зад тези нови гранични технологии се крие изключително доходоносна индустрия, която се захранва с публични средства.

Андерлини казва, че този разрастващ се „публично-частен комплекс“ включва оръжейни компании, университети и други институции и се финансира до голяма степен от данъкоплатците на ЕС. Той изрази сериозна загриженост, че без подходящ контрол корпорациите биха могли да продават данните, които събират от мигранти без документи, като предполага, че те могат да бъдат продавани, за да се печелят пари. „Къде отиват тези данни?“, пита той. „Европейският съюз обикновено е строг по отношение на тези неща. Но е трудно да се получи пълен контрол върху това, което се случва.“

Всяка година ЕС изразходва над 1,5 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност за технологии в областта на сигурността, като управлението на границите е основен приоритет, според проучване на Кралския колеж.

„Това е голям проблем“, казва Родели. „ЕС налива много пари в изследователски проекти, които разглеждат как да направят границите по-сигурни. Европейският съюз вече е не само съучастник, но и отговорен за нарушенията на човешките права, които се случват по границите му от много, много дълго време.“

Тъй като технологиите непрекъснато навлизат в неизвестното, Родели предположи, че е необходима по-добра регулация, за да се гарантира безопасността и отчетността, макар че според нея „системната промяна“ е жизненоважна. Законът на ЕС за изкуствения интелект има за цел да регулира напредналите технологии.

Коалиция от организации на гражданското общество, включително Protect Not Survey, обаче го критикува, че не успява да предотврати необратими вреди при миграция, което подкопава самата му цел: защита на основните права на всички.

Разбира се, има някои проблеми със самия проект“, каза Андерлини. Но по-широкият проблем не е свързан с технологията сама по себе си. Става въпрос за начина, по който я използваме“, добави той.