П рез 1963 г. Великобритания е разтърсена от бракоразводно дело, толкова скандално, че засенчва дори прословутата афера „Профумо“. Маргарет Кембъл, дукесата на Аргил, се оказва в центъра на медийна буря, след като съпругът ѝ – 11-ият херцог на Аргил – представя серия от увреждащи полароидни снимки като доказателство за нейните изневери. Сред тези откраднати изображения е и прословутата снимка на „мъжа без глава“ – кадър, показващ дукесата, облечена само с емблематичната си огърлица от три реда перли, докато задоволява орално неидентифициран мъж, чиято глава умишлено е извън кадъра.

В продължение на десетилетия самоличността на този мистериозен любовник остава една от най-ревностно пазените тайни в британското висше общество. Дукесата отнася тайната в гроба си през 1993 г., без никога да разкрие името му. Въпреки това упоритите слухове, правителствените разследвания и съвременният исторически анализ най-накрая хвърлиха светлина върху това кой всъщност е бил „мъжът без глава“.

Жесток развод и откраднати доказателства

Бракът между Маргарет и Иън Кембъл е всеизвестен със своята токсичност и скандали. Херцогът, отчаяно търсещ развод и финансово мотивиран, наема ключар, който да разбие шкаф в дома на дукесата в Мейфеър, за да открадне личните ѝ дневници и колекция от неприлични полароидни снимки. Тези кадри стават основата на съдебното му дело. Председателстващият съдия, лорд Уитли, произнася брутална присъда от 50 000 думи, в която остро осъжда дукесата, наричайки я „напълно разкрепостена жена, отдала се на отвратителни сексуални активности“.

Медиите веднага кръщават неидентифицираната фигура „мъжът без глава“ и въображението на публиката се развихря. Мистерията се задълбочава от факта, че херцогът представя пред съда списък с цели 88 мъже, за които вярва, че съпругата му е имала вземане-даване – включително правителствени министри и членове на кралското семейство. Търсенето на човека от снимката се превръща в национална обсесия.

Основните заподозрени: Министър от кабинета и холивудска звезда

Две имена неизменно стоят на върха на списъка със заподозрени: Дънкан Сандис, министър по въпросите на Британската общност и зет на Уинстън Чърчил, и Дъглас Феърбанкс-младши – красивият и обаятелен американски актьор. И двамата мъже яростно отричат ​​каквато и да е намеса, но косвените доказателства са смазващи.

• Дънкан Сандис е основният заподозрян в продължение на много години. Правителството дори стартира тайно разследване, ръководено от лорд Денинг, за да установи дали министърът е въпросният любовник. Денинг сравнява почерка на гърба на полароидите с този на Сандис и изследва физическите характеристики, видими на снимката. Въпреки сериозните подозрения, разследването приключва, без официално да назове името му – най-вече за да се избегне поредното политическо унижение за властта веднага след аферата „Профумо“.
• Дъглас Феърбанкс-младши е другият силен кандидат. Известен с чара си и близките си връзки с британската аристокрация, актьорът е чест гост на дукесата. Спекулациите около него са толкова интензивни, че той е принуден да прави публични опровержения.

Новите разкрития обаче сочат, че мистерията може би няма само един-единствен отговор.

Обратът: Двама мъже без глава?

В зашеметяващ обрат, документален филм на Channel 4, излъчен през 2000 г., твърди, че на снимките всъщност не е имало един мъж без глава, а двама. Според разследването, което се позовава на вътрешни източници и подробен експертен анализ, и Дънкан Сандис, и Дъглас Феърбанкс-младши са присъствали на скандалните полароиди.

Анализът показва, че политикът Сандис е мъжът на най-известната и скандална снимка, докато актьорът Феърбанкс се появява на други откраднати от херцога кадри. Тази теория за „двойната самоличност“ перфектно съвпада с огромния обем от доказателства, представени по време на бракоразводния процес, както и с противоречивите слухове, циркулирали с десетилетия.

Отказът на дукесата да назове любовниците си, съчетан с желанието на британския елит да защити своите хора, позволява на мистерията да оцелее дълго. Днес историята за „мъжа без глава“ остава едно от най-ярките и определящи глави в историята на британските скандали – перфектна и токсична комбинация от секс, класово разделение и предателство.