България е влязла в еврозоната с добре капитализирана и ликвидна банкова система, но според управителя на БНБ Димитър Радев истинското изпитание тепърва предстои и ще се усеща най-вече в цените, лихвите и достъпа до кредити.

Димитър Радев посочва, че България е влязла в еврозоната с добре капитализирана и ликвидна банкова система, консервативна надзорна традиция и развита макропруденциална рамка. По думите му това е национален актив, който не бива да се приема за даденост или постепенно да се изразходва в търсене на краткосрочен пазарен дял.

Седем месеца след въвеждането на еврото вече може да се направи първата равносметка и тя е положителна, отбелязва управителят на БНБ в публикацията си „Еврото е рамка. Стабилността е избор“, публикувана в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България и на сайта на БНБ.

Плащанията не са били прекъснати, сметките са били превалутирани, наличните пари са били осигурени, а клиентите са били обслужени. Радев определя прехода като операция, засегнала почти всеки договор, всяка сметка и всяка каса в страната, но преминала без системни сътресения.

Добър старт, но без място за самодоволство

„Имаме основание да бъдем удовлетворени, но не и самодоволни“, посочва Радев.

Според него обществото няма да оценява членството в еврозоната само по качеството на техническия преход. Истинската оценка ще се формира във всекидневието, чрез цените, лихвите, достъпа до кредит и сигурността на спестяванията.

„Изводът на този етап е ясен – рамката е по-силна, а с това нараства и нашата отговорност“, отбелязва управителят на БНБ.

За централната банка следващият етап означава активно участие в Евросистемата, точно и разбираемо обяснение на инфлацията, внимателно наблюдение на вътрешния кредитен цикъл и запазване на превантивния характер на капиталовата политика.

„Ще променяме инструментите си, когато данните го налагат, а не когато моментният натиск прави промяната по-удобна“, пише Радев.

Банките трябва да внимават с кредитите

Според управителя на БНБ стандартът пред банките е разумно кредитиране, силно управление, прозрачни отношения с клиентите и достатъчен капиталов резерв.

Сценариите за лихвените проценти в еврозоната трябва да присъстват в ценообразуването на кредитите и в планирането на лихвения риск, ликвидността и капитала. Данните и системите за управление трябва да откриват концентрациите и свързаните с тях уязвимости, преди те да се проявят в просрочия, посочва Радев.

Той подчертава, че това не е програма за административно ограничаване на кредита. Българската икономика се нуждае от финансиране за производителни инвестиции, иновации, енергийна трансформация, инфраструктура и по-високо благосъстояние.

Целта според него е по-качествено кредитиране, съобразено с риска, подкрепено от устойчиви доходи и способно да издържи при неблагоприятни условия.

Как ще се измери успехът

„Мярката за успех е ясна. Инфлацията трябва устойчиво да се доближава до равнище, съответстващо на ценовата стабилност. Кредитът трябва да подкрепя производителния растеж, без да създава прекомерна задлъжнялост. Банките трябва да запазят способността си едновременно да поемат шокове и да финансират домакинствата и предприятията“, пише управителят на БНБ.

Радев определя прехода към еврото като успешен, но подчертава, че това е само началото и че оттук нататък резултатите ще зависят от качеството на решенията и от последователността, с която те се прилагат.

„Еврото е рамка. Стабилността остава избор“, завършва публикацията си гуверньорът на БНБ.

Източник: БНБ