Сделка с дявола или наистина някой мисли за живота и смъртта? Този въпрос възникна след като седмицата премина, а думите на Румен Радев още оттекват. Той каза че има „различна оценка за войната в Украйна и различни подходи за регулирането на този конфликт от САЩ и европейските партньори“.

„Европа е най-заинтересована да участва в мирния процес и да бъде водеща“, подчерта Радев и затова според него настояването за търсене на военно решение е губещо.

Сигурно е добре да имаш за президент генерал в едни смутни, военни времена.

Но такива ли са наистина времената или всичко опира до Тръмп и неговият бизнес подход, който извади Путин от изолация.

Или казано по български:  Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари.

Никой не се запита сделката, която ще доведе до мир и с която Украйна ще плаща милиарди от подземните си находищата, дали е „сделка с дявола“ или наистина някой мисли за  живота и смъртта.

А никой не знае какво е усещането при смъртта.

Но украинците знаят как звучи, как мирише и как докосва всичко около тях.

Откакто на 24 февруари 2022 г. започна пълномащабното нахлуване на Русия, войната е проникнала във всеки аспект от ежедневния живот на украинците.

„С течение на времето нещо като „нормалност“ се върна: магазините са отворени, хората посещават барове и ресторанти, работят, учат и се занимават с хобита. Предприятията се отварят отново, а градовете и селата се възстановяват. След три години война много украинци казват, че са свикнали с нея“. Това пишат репортерите Анастасия Кучер и Анна Сас.

Но може ли човек наистина да свикне с войната?

Саундтрак на войната

Почти всеки ден руски дронове и ракети удрят Украйна, поразявайки електроцентрали, болници, училища и домове. Звукът на сирената за въздушна атака вече не предизвиква незабавна паника – някои хора дори го игнорират, рискувайки.

Решението да потърсят подслон варира от човек на човек, повлияно от фактори като време на деня, местоположение, какво лети и дали са сами или със семейството си. Както каза поетът и музикантът Иван Сенин от Харков пред The ​​Kyiv Independent :

„Отговарянето на всяка сирена и бягането към убежището означава, че човек може просто никога да не го напусне.“

С течение на времето украинците се научиха да различават звуците на войната: острото изпукване на противовъздушна ракета, удряща целта, или далечен удар на артилерия.

Това, което външен човек може да разпознае като бръмчене на преминаващ мотоциклет, украинецът моментално идентифицира като бръмчене на дрон самоубиец Шахед .

Една поговорка гласи:

„Ако чуете удара на ракета, вие сте в безопасност. Ако не го направите, не е нужно да ви пука, вие сте били целта.“

Някои хора дори са пренаредили домовете си, за да създадат безопасни пространства, до които могат да достигнат незабавно, дори посред нощ.

Следвайки „правилото на две стени“ – при което едната стена поема удара, а втората спира отломките – мнозина търсят подслон в зони, защитени от две твърди стени, като вътрешни стаи без прозорци или бани без газово оборудване.

През деня хората може да седят близо до прозорец, за да бъдат нащрек за идващи заплахи – или далеч от такъв, за да избегнат риска от счупване на стъкло. Но не всеки звук идва с достатъчно време за реакция. Когато наближава балистична ракета, например, вие просто се надявате, че не е предназначена за вас.

Отвъд смъртоносните звуци, друг шум изпълва тишината, оставена от войната: постоянното бръмчене на генератори, вечно напомняне за прекъсване на електрозахранването.

Този безмилостен фонов шум не е просто раздразнение, но и източник на психологическо влошаване , което допринася за тревожност, депресия и други проблеми с психичното здраве.

Чувство за вина за живота

Социалните медии вече не са просто място за ваканционни снимки или моментни снимки на храна. За украинците това се превърна в жизненоважен инструмент, където се споделят критични актуализации и се проследяват предупрежденията за въздушни нападения.

Каналите в Telegram с нови съобщения всяка минута се превърнаха в спасителен пояс, докато приложенията, които проследяват прекъсванията на електрозахранването и местоположенията на подслоните, стоят до Candy Crush на екрана на телефона.

Гражданите могат да намерят най-близкото бомбоубежище със завързани очи. Планираните прекъсвания на тока диктуват кога да готвите, кога да миете косата си, кога да работите.

Управление на времето – поради всички грешни причини.

Въпреки че украинците може да изглеждат издръжливи заради дългогодишното си неподчинение, психическата жертва на войната е неизмерима. То засяга всеки по различен начин, проявявайки се по видими и невидими начини и по начини, които тепърва предстои да видим. Дори избягалите в чужбина не са пощадени.

Вината на оцелелите, вината, че са в безопасност, докато ракетите валят върху техните сънародници, е задушаваща.

Гореспоменатите социални медии също се превърнаха във постоянно напомняне за травма, което доведе тази война да бъде наречена първата „ социална медийна война. “

За разлика от минали конфликти, където новините пристигаха чрез забавени доклади, днешната война се преживява в реално време, не само от тези във военните зони, но и от всеки с екран.

Кадри от фронтовата линия или ужасяващи изображения на разрушения заливат медийни платформи в рамките на секунди след разгръщането на събитията. Някои видеоклипове, маркирани с #UkraineWar, са гледани стотици милиони пъти само за дни.

В резултат на това нито един украинец не може да избяга от психологическата тежест на войната.

Все пак Жана Ведмедиева, главен психолог в хуманитарната мисия „Пролиска“, базирана в Днепър неправителствена организация, подчертава необходимостта да продължим напред въпреки трудностите на войната.

Но за мнозина животът сред война е единствената позната реалност – особено за децата.

Войната през детските очи

По-младото поколение украинци е изправено пред не по-малко предизвикателство от по-възрастните. Децата също могат да разпознават артилерия по звук или да коленичат инстинктивно, докато минава процесия за падналите.

Те разбират, дори в ранна възраст, че непознатият в ковчега е загинал, борейки се за тяхното бъдеще.

Украинските деца не само растат със звуци от въздушни нападения и експлозии на заден план, но и се страхуват от летящи предмети и страдат от липса на подходящо образование. Според украинското министерство на образованието около 3500 учебни заведения са били повредени и стотици са разрушени от февруари 2022 г.

Хиляди все още са в окупираната от Русия територия, където са подложени на специални класове за „индоктриниране“, целящи да ги насочат срещу Украйна, или са изпратени на специално военно обучение.

Освен това, около 20 000 украински деца са били отвлечени в Русия, някои взети от сиропиталища в много ранна възраст, което прави невероятно трудно проследяването и връщането им в Украйна.

И един финал

Не забравяйте, не е важно, че разказваш историята на живота си, важно е НА КОГО я разказваш….

…и  защото не трябва да даваш в заем повече от това, което можеш да подариш, както и да се довериш само толкова, колкото можеш да простиш.

Димитър Димитров/ SafeNews