Сбогом левче, здравей евро! Това скоро ще си кажат всички българи. Но как точно ще стане преходът от лев към евро за малко повече от година? Какво пише в новия закон за еврото и какво губи страната, ако допусне ново отлагане на членството в еврозоната?

Ако сега заплатата ви е 1500 лева на месец, в момента, в който България влезе в еврозоната, тя ще стане 766,94 евро.

Същото ще се случи и с цените – числото ще е наполовина. Как ще стане това, какви са ползите и кога ще е възможно?

Всичко, без датата, се определя със Закона за въвеждане на еврото. Той беше приет в началото на месеца от Народното събрание и вече е обнародван в брой 70 на Държавен вестник след указ на президента Румен Радев.
Завишената инфлация остава единственият критерий, който дели България от приемане на еврото.

През 2021 г. страната влезе заедно с Хърватия във валутно-курсовия механизъм (ERM II) – т.нар. „чакалня“ за еврозоната. Очакваше се двете страни да приемат заедно и общата валута в началото на 2023 г. Хърватия спази срока, а България първоначално отложи влизането за 2024 г., а след това и за 2025 г. Вероятно датата ще се премести за 2026 г. заради „политическата нестабилност“, прогнозира в понеделник сп. Икономист.

Но механизмът как левовете ще станат евро вече е факт. Ето отговорите на най-важните въпроси:

Как ще се превалутират сметките?

Числовата стойност в левове трябва да се раздели на пълния официален валутен курс на еврото – 1,95583 лева. Получената сума ще се закръгля до втория знак след десетичната запетая.

Курсът на еврото в България е фиксиран, защото страната е във валутен борд.

Тоест заплата от 1500 лева ще бъде 766,9378… евро или 766,94 след закръглянето.

Как ще преминем от лев към евро

Според новия закон от датата на въвеждане на единната европейска валута в България всички банкови сметки автоматично и без такса ще бъдат преобразувани от лева в евро.

От тази дата – която и да е тя, парите, които хората ще теглят от сметките си, независимо дали от банкомат или на каса в банка, ще бъдат в евро. Заплатите, пенсиите и всички останали възнаграждения или помощи също ще бъдат изплащани само в евро.

Спестяванията и парите, които са в брой, ще могат да се обменят без такси на три места:

Българската народна банка (БНБ)
Всички търговски банки в страната
Клоновете на „Български пощи“ – в случаите, когато в населеното място няма търговска банка
Това ще е безплатно през първите 6 месеца от въвеждане на еврото, с изключение на обмена в БНБ, за който няма ограничение във времето.

В банките за суми над 30 хиляди лева ще се иска предварителна заявка от 3 работни дни. В клонове на „Български пощи“ ще трябва заявка от 3-5 работни дни при суми над 1000 лева, като най-голямата сума, която ще може да се обмени там в рамките на ден от един човек, е 10 000 лева.

В Закона за еврото като основен принцип е заложено, че превалутирането на цените не може да поставя потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено.

След въвеждането на европейската валута лихвите по договори за заем с променлив лихвен процент няма да могат да бъдат по-високи от тези преди това, а тези по договори с фиксиран лихвен процент ще се запазят.
Освен това за повече от година цените ще трябва да се отбелязват както в евро, така и в лева. Този период ще започне месец след като страната получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, и ще приключи 12 месеца след датата на фактическото приемане на еврото.

През този период на касовите бележки ще бъдат изписвани сумите и в двете валути. След като еврото влезе в обращение обаче, хората ще имат само месец, в който ще могат да плащат и в левове.

В българските магазини вече обявиха голяма промяна заради приемането на еврото.

Промяната, която засяга абсолтно всички – клиенти и търговци на магазини предстои да стане факт. Касова бележка освен на хартия да може да се издава електронно и да се изпраща по имейл, в профил в интернет сайт на клиента или в мобилно приложение. Това приеха депутатите от бюджетната комисия с промени на второ четене в Закона за въвеждане на еврото.

За да се случи това обаче, търговците трябва да разполагат с одобрен от НАП софтуер за отчитане на продажбите. Електронните бонове да доказват, че закупената стока или услуга е регистрирана в сървъра на НАП и за нея е платен ДДС, гласят промените.

Всяка електронна бележка ще е с уникален номер на продажбата, ще се изписва и дата на откриването и приключването на сделката, дължимата сума, идентификационният номер на клиента или имейлът му.

Мотивите за промяната са, че така ще се улесни въвеждането на еврото, защото заради него ще трябва пренастройка на касовите апарати. Възможността за електронен бон прави възможно това да става по-бързо.

Кога ще се случи смяната в евро?

За приемането на България в еврозоната се говори от няколко години. През 2021 г. страната беше приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз. Неформално ERM II се нарича „чакалнята за еврозоната“, тъй като е последната стъпка преди въвеждане на еврото.
Заедно с България в двете структури влезе и Хърватия. Според първоначалния план България и Хърватия трябваше да въведат еврото заедно от 1 януари 2023 г. Хърватия го направи, а България – не. Основна причина за това беше високата инфлация – тоест непокрит критерий за членството.

За страните няма определен период, който трябва да прекарат в „чакалнята“, преди да влязат в еврозоната. Засега държавата, която е стояла най-дълго там, е Литва – 10 години. Според българските политици за България периодът няма да е толкова дълъг.

Първо се смяташе, че влизането в еврозоната може да стане на 1 януари 2025 г., но през юни служебният министър-председател Димитър Главчев каза, че реалистична дата е 1 юли 2025 г.

Председателят на БНБ Димитър Радев потвърди това.

Служебната финансова министърка Людмила Петкова намекна, че заради нуждата от технологично време за подготовка началото на 2026 г. може да е по-вероятната опция. Това гласят и други прогнози – като тази на сп. Икономист, която вижда причините и в политическата нестабилност в страната в момента.

Досега нито една друга държава не е приемала еврото в средата на годината.

Какво губим от ново отлагане?

В края на 2023 г. международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (S&P Global Ratings) повиши перспективата пред рейтинга на България от стабилна до положителна.

Освен това агенцията потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута ‘BBB/A-2. Според МФ причина за това е именно голямата вероятност България да влезе в еврозоната.

Част от предимствата на приемането на България в еврозоната включват по-лесна търговия и туризъм с други държави, които използват евро.

Освен това по-добрият кредитен рейтинг означава и по-ниски лихви по кредитите за потребителите, както и по-нисък шанс за икономически кризи заради по-строгия икономически, бюджетен и финансов мониторинг в еврозоната.

Какво ни спира?

През юни конвергентните доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) показаха, че България е изпълнила всички критерии за членство в еврозоната с изключение на един – този за размера на инфлацията.

Според Маастрихтските критерии годишната инфлация в страната не трябва да надвишава с повече от 1,5% този показател в трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация.

За 12-те месеца преди май 2024 г. България е отбелязала 5,1% средна инфлация. Това е с 1% над референтната стойност за този период – 4,1%.

Очаква се критерият за инфлация да бъде покрит до края на 2024 г. или началото на 2025 г. Тогава правителството ще трябва да поиска нов доклад, за да може страната да влезе в еврозоната през 2025 г.

Източник – Свободна Европа