Седмица след избухването на военните действия между израелските сили и палестинската група Хамас , възможността други страни да бъдат въвлечени във войната все повече се повдига, пише Military Watch. Израелската армия вече размени огън с групировки, присъединени към Иран, на сирийската и ливанската граница, като те се разглеждат като основните зони, където дългогодишните военни действия могат да доведат до разширяване на войната. Иран, ливанската милиционерска група и политическа партия Хизбула и в по-малка степен сирийското правителство се смятат за водещи страни, които биха могли да се намесят във войната срещу Израел, докато Съединените щати и Турция е потенциално вероятно да се намесят срещу противниците на Израел, ако трябва войната се разширява. Съединените щати действат бързо, след като военните действия започнаха да увеличават военното си присъствие в Близкия изток, и на 11 октомври ядреният суперносач на ВМС на САЩ USS Gerald R. Ford, първият кораб от своя клас, беше разгърнат със своята ударна група в рамките на n диапазон от операции в Израел. Командирът на Централното командване на САЩ генерал Ерик Курила даде важен поглед върху целта на разполагането, заявявайки: „Пристигането на тези високоспособни сили в региона е силен сигнал за възпиране, ако някой враждебен на Израел участник реши да се опита да се възползва от тази ситуация.“
Пентагонът едновременно предприе стъпки за увеличаване на изтребителите F-35, F-15, F-16 и A-10 в региона – малко след изтеглянето на F-35 от Персийския залив само дни предварителен. Смята се, че разполагането има за цел основно да изпрати силен сигнал към Иран, Хизбула и други милиционерски сили, като Хизбула сама разполага огнева мощ и има общ боен капацитет няколкостотин пъти по-голям от този на Хамас. Като единствената страна, която е победила Израел в голяма война в историята на държавата, Хизбула е държава в конфликт с Израел от създаването си през 1980 г. Враждебните действия ескалираха, след като милицията се намеси в подкрепа на усилията за борба с бунтовниците в Сирия от 2013 г., което доведе до нейните сили и ръководство са все по-често обект на израелски въздушни удари, като годините на високо напрежение създават значителна възможност да се опита да извлече печалба от враждебните действия в Газа чрез отваряне на втори фронт срещу израелските сили.
El
PORTAVIONES
con 90 aviones F-35C
Zarpó con destino a
la
ZONA del CONFLICTO
para prestar
el
PODEROSOAPOYO MILITAR
a#ISRAEL🇮🇱Contra los
ATAQUES TERRORISTAS
y
CRIMENES DE LESA HUMANIDAD
de
HAMAS#USA#Israel #Israel_under_attack #Pray4Israel #StandWithIsrael🎥de archivo pic.twitter.com/q27oytJjSn
— abogadosvenezuela (@abogadosvenezu1) October 8, 2023
В стремежа си да засили способността си за бърза намеса, ако страни извън Хамас се намесят срещу Израел, на 14 октомври Пентагонът обяви, че втори ядрен самолетоносач, USS Dwight D. Eisenhower, ще бъде разположен в региона заедно с два разрушителя от клас Arleigh Burke и девет ескадрили военни самолети. Целта беше да се „възпират враждебни действия срещу Израел или каквито и да било усилия за разширяване на тази война след атаката на Хамас срещу Израел“, като министърът на отбраната Лойд Остин уточни: „Увеличаването на позицията на американските сили е сигнал за железния ангажимент на Съединените щати към сигурността на Израел и нашата решим да възпираме всеки държавен или недържавен актьор, който се стреми да ескалира тази война. По-рано през деня Остин информира своя израелски колега Йоав Галант за продължаващите „усилия да продължи да доставя способности за противовъздушна отбрана и боеприпаси към израелските отбранителни сили“. Огромната мрежа от бази на Америка в целия регион, включително незаконни военни съоръжения на сирийска земя, построени в края на 2010 г. за охрана на огромна операция за присвояване на петрол , я поставят в силна позиция да оформи баланса на силите в регионален конфликт.
Наред със Съединените щати, другият член на НАТО с много голямо военно присъствие в Близкия изток, Турция, също се счита за вероятно потенциално да се намеси, ако войната ескалира – и особено ако сирийските правителствени сили или свързани милиционерски групи, базирани в Сирия, влязат войната. Освен Израел, Турция е единственият държавен актьор, участвал в бойни операции срещу Хизбула от 80-те години на миналия век и продължава да поставя управлението Идлиб в Северна Сирия под свое влияние чрез подкрепа за широк кръг джихадистки бунтовнически групи като Фронта Ал Нусра и Изток Туркестанска ислямска партия . Тези милиции бяха в челните редици на турските и западните усилия за сваляне на сирийското правителство през 2010 г., което Хизбула, а по-късно Иран и Русия се намесиха, за да осуетят, като оттогава екстремистите бяха принудени да действат от анклав в Сирия, пресичащ турската граница. Докато подкрепяните от Турция терористични групи продължават да извършват атаки срещу сирийски и руски цели и често влизат в сблъсъци с единици на Хизбула, отклоняването на вниманието на Сирия и Хизбула към южен фронт с Израел би предоставило оптимална възможност за ескалиране на военните действия по северните граници на Сирия. Тези терористични милиции от 2011 г. насам имат турски специални сили, включени в редиците си, както се вижда в началото на 2020 г. от значителните турски военни загуби в резултат на сирийски и руски въздушни удари по позициите на джихадистите.
Scenes from the #Turkish-backed SNA groups that attacked #Manbij during the past two days, you can see ISIS insignia on the chests of the mercenaries, which proves what we have always said that the #SNA is composed of #ISIS and the terrorist Al-Nusra Front#TwitterKurds #Syria pic.twitter.com/IT4GlkCg5r
— Hussein Farman حسين فرمان (@HusseinFarman2) September 6, 2023
Американският пратеник в коалицията, бореща се с Ислямска държава, Брет Х. Макгърк по-рано подчерта, че „провинция Идлиб [в Северна Сирия, граничеща с Турция] е най-голямото убежище на Ал Кайда от 11 септември насам“, като джихадистките бойни сили, базирани там, наброяват много десетки хиляди и са се възползвали от израелските и в по-голяма степен турски въздушни удари по време на техните ангажименти със сирийските сили и силите на Хизбула в миналото. След като често е получавал турска въздушна и артилерийска подкрепа, когато се сблъсква със сирийската армия или нейните съюзници, натиск на джихадистите в Северна Сирия с подкрепата на турските въздушни сили и специални сили би позволил на Анкара потенциално да сложи край на конфликта в Сирия, което е в полза на нейните интереси . По този начин опасността от Турция и групировките под нейно влияние е допълнително сериозно ограничение за способността на Сирия, Хизбула и други страни да действат – потенциално повече от присъствието на американски групи превозвачи. Анкара продължава да идентифицира свалянето на сирийското правителство, съюзник на Хизбула, като една от своите политически цели .
Отвъд Турция, Съединените щати, Хизбула и Сирия, възможността за иранска намеса в потенциален конфликт не може да бъде отхвърлена, особено ако Съединените щати се намесят директно в ескалиращи сблъсъци между Хизбула и Израел. По-специално иранската въздушна мощ и космически активи биха могли да играят основна роля в конфликт, без да се налага разполагането на сухопътни сили, като флотата от дронове на страната се счита за най-страшната в региона и използва стелт дизайни, които са доказали способността си да проникват и да се шляят във въздушното пространство на Израел. Силните и значителни способности на Иран за борба с корабоплаването също могат сериозно да усложнят операциите на ВМС на САЩ, като се очакват демонстрации на сила за възпиране на американската намеса срещу Хизбула, ако изглежда, че Вашингтон сериозно обмисля подобна ескалация. Иранският арсенал от балистични ракети също е най-страхотният в региона и има обхват във всички райони, потенциално засегнати от военни действия с високи нива на прецизност, демонстрирани в миналото при удари както срещу американски военни бази , така и срещу подкрепяни от Турция джихадистки групи. Въпреки позиционирането на множество участници да се намесят от двете страни на войната, обаче, остава значителна възможност военните действия да останат ограничени до територии, претендирани от Израел и Хамас, като значителните арсенали, изградени от основните страни от двете страни, служат като мощен възпиращи фактори за намеса.
