Сръбски студенти и техни преподаватели от няколко дни вървят към Ниш. Едни са пеша, други на велосипеди, трети в организиран маратон за протест, който е насрочен за 1 март.
Инициативата в Ниш е част от продължаващите близо четири месеца студентски блокади с искане за наказателна отговорност на виновните за рухването на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември, при което загинаха 15 души.
В профила в Инстаграм „Студенти от блокадата“ е публикуван план за 18-часовите протести на университетския град.
„Всяка секунда от този протест ние пишем нова страница от историята“, се казва в публикацията, която призовава гражданите да участват и да проявят солидарност със студентите.
Protestors in Novi Sad, Serbia held a 24 hour protest and blockade against the Kremlin aligned corrupt government. #SerbiaProtests pic.twitter.com/oUd1EoiH9d
— Anonymous (@YourAnonCentral) February 2, 2025
В отделни публикации са посочени местата, на които се събират участниците в маратона, велосипедистите и предвиждащите се пеша.
Колоните към Ниш са съпровождани от аплодисменти и са озвучени от вувузели и барабани.
Па ви сами процените како је! 😃❤️ pic.twitter.com/kAoFMbtdxo
— Studenti_U_Blokadi (@studentblokade) February 25, 2025
Студентите предприеха и акция по осигуряване на места за пренощуване в Ниш, след като стана ясно, че цените на местата за настаняване в източния сръбски град рязко са се повишили.
POHITAJTE U PAZAR, PA ĆE SE MAJEMO U NIŠ!
DOČEK STUDENATA IZ CELE SRBIJE. ❤️🫂
DOBRO NAM DOŠLI! ❤️❤️ pic.twitter.com/7gQ3KwYNwH
— DUNP blokada (@blokada_dunp) February 26, 2025
През 21 век Европа трябва да се научи да бъде континент.
Истории и съдби се преплитат, а властта се предоговаря. Трябва да погледнем отвъд националните граници, за да разберем предизвикателствата на нашето време. Докато богатите и силните вече са организирани в международен план, гражданското общество все още не е.
Европейската журналистика е от решаващо значение за европейското гражданско общество.
Европейските развития влияят на местните събития. На свой ред местните събития се превръщат в европейски решения.
В съдбите и съвпаденията, проблясъците на вдъхновение и грешките, както възходите и паденията на хората в Европа, репортерите търсят историите, които засягат всички ни. Заедно тези истории съставляват европейското разбиране.
Твърдо убедени сме, че журналистиката вече е на друго ниво – не стремеж към някаква изкуствена обективност, а към справедливост. Журналистиката има нужда от съпричастност – не към тези, като нас, които я разказват, а към историята на тези, които я преживяват
Само пред SafeNews хърватският журналист Томислав Кукеч, приятел на медията ни, разказва за студентите и учениците, стачкуващи в западната ни съседка.
А ние, чрез неговата лична история ще ви покажем голямата картина, не само в Сърбия. Всяка прилика с протестите в България е случайна, дали?
Ето какво пише той:
„От четири дни съм в Сърбия, първо в Белград, после в Нови Сад, сега в Ниш.
Говорих с десетки хора, чух какви ли не съдби, житейски истории колкото да напиша книга.
И, честно казано, за първи път в журналистическата ми кариера не знам какво точно да ви кажа.
Това, което се случва в Сърбия, е нещо напълно сюрреалистично, нещо, което никоя статия или телевизионен репортаж не може да опише, един от онези моменти в историята, когато можеш единствено да мълчиш, гледаш и чувстваш…
Пристигнах със заблудата, че сърбите свалят режима на Александър Вучич и че като журналист ще докладвам за падането на една диктатура.
По пътя разбрах, че това е само петънце, зрънце от историята за бунта в Сърбия.
Младите хора тук изобщо не преживяват Вучич. Той е маловажен за тях (и това го боли най-много). Изобщо не ги интересува кой ще е президент на Сърбия.
Един ученик казва, че може да е Розовата пантера.
Важно е институциите да работят. Да спазват законите.
Че криминалното престъпление води до затвор, а не до висок пост. Да не се тъпчат хора с различно мнение по улиците на градовете. Важно е всеки да носи отговорност за работата си, за думите си, за всяка своя стъпка.
Сърбите се бунтуват срещу системата. Срещу беззаконието, срещу престъпността.
Това не е политическа битка, най-доброто доказателство за това е, че студентите нямат лидер, нямат политическа позиция и изобщо не ги интересува нито управляващите, нито опозицията.
Не са леви, не са десни, какви са!?
Е, това най-много плаши и тези политици, които са на власт, и тези, които биха искали да дойдат на власт. Защото те виждат, че тези деца са умни, артикулирани, начетени и преди всичко по-смели и по-силни, отколкото някой си е мислил.
В един момент това ще трябва да бъде премахнато от улицата и институционално решено. Но как?
Как да го правиш, като улицата не вярва на никого.
Улицата търси лустрация (нямам по-добра дума), катарзис, прочистване от калта, натрупана не само в десетилетието на Вучич, но и в тези преди това.
Студенти, гимназисти, млади хора…
Те не искат Вучич да си тръгне, въпреки че това се разбира от само себе си. Те търсят радикална промяна, може би дори утопия, абсолютна демокрация, понякога дори анархия.
Те търсят нов, по-добър свят, без национализъм, без нечестност, без насилие.
Наивни ли са за това? Разбира се, те са деца, с големи сърца, деца, които наистина обичат страната си и й желаят доброто.
Ще стане ли светът за една нощ по-добър благодарение на тях? Разбира се че не.
Но ако тяхното послание стигне до всеки десети човек в Сърбия, в Хърватия, където и да е на планетата, те са направили повече от всички политици в този регион взети заедно за тридесет, четиридесет, дори петдесет години…
И затова възрастните хора плачат, когато ги видят по улиците.
Те плачат, защото виждат, че надеждата не е загубена, те плачат, защото окървавените крака на учениците им напомняха за силата, която самите те някога са имали.
Те плачат, защото не са плакали от години, в капана на безнадеждността и апатията и с мисълта, че нещата са такива, каквито трябва да бъдат и нищо не можем да направим по въпроса.“
От SafeNews можем само да допълним, че мъдрост е да взимате собствени рещения, защото само невежият следва хорските мнения.
Димитър Димитров/ SafeNews
