Опитваме се да избягваме от политиката на САЩ, доколкото е възможно и отговорно, тъй като постоянният поток от необмислени решения на Тръмп изглежда е предназначен да нормализира хаоса. Но за мнозина е невъзможно да се игнорира. Нито хаоса, нито нормалността.

Само половината американци все пак са гласували за Тръмп, а другата половина търсят изход.

Преди вчерашната бясна среща от дипломатическа гледна точка в Белия дом, в началото на седмицата един текст за резолюция извади извън равновесие външният министър на Полша Радек Сикорски.

Той отговори достойно на обвиненията на руския представител в СС на ООН Василий Небензя, който  изрича по адрес на Украйна такива обвинения като „клиент на Запада „, „престъпен киевски режим“ и „нацисти“.

Дипломатът не толкова дипломатично постави на място руския представител, като директно посочи, кое е пропаганда и кое не. И всичко това на фона на нашата външна политика, която е с толкова разнопосочни сигнали, че освен мантрата,“без български войник в Украйна“, нищо друго не им идва на ум.

Препоръката е да почерпят малко смелост и категоричност от чуждите дипломати,

Велика реч на Сикорски, ако не сте я гледали, SafeNews я препоръчва.  Насладете й се.

„Председателю, Превъзходителства, дами и господа,

Имах много идеи за днешната реч, но една по една ги отхвърлих. Ето защо.

Живеем в бурни времена. След кратка почивка в историята, на която някои от нас се наслаждаваха, те отново ни застигнаха. Във времена като тези, когато светът изглежда разклатен – когато старото изглежда умира, но новото все още не може да се роди – това, от което се нуждаем, е връщане към основите. Трябва да си зададем фундаментални въпроси: Кое е правилно и кое грешно? Кое е вярно и кое невярно?

Какво всъщност се случи и кое е само плод на пропагандата?

Преди почти точно три години, на 2 март 2022 г., народите по света се събраха тук на специална сесия, изправени пред ясен въпрос: дали да осъдят, да аплодират или да игнорират инвазията на Русия в Украйна.

Отговорът им беше ясен. Резолюцията, осъждаща действията на Владимир Путин, беше приета със 141 гласа „за“ и 35 „въздържал се“ – недвусмислено потвърждение на нашия ангажимент към суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Украйна.

Само пет държави гласуваха против, сред които Русия, Беларус, Северна Корея и представители на вече сваления сирийски режим. Солидно мнозинство.

Според пропагандата на Кремъл това, което започна преди три години, е оправдана реакция срещу западния империализъм, който уж заплашва сигурността на Русия. В действителност сме свидетели на съвременна колониална война срещу украинския народ – хора, които искат по-добър живот и които осъзнават, че никога не могат да постигнат тази цел, като се върнат към подчинение на Русия.

Именно за това са наказани: стремежът им да се освободят от контрола на бившата си метрополия. Много страни, представени тук, познават добре тези преживявания.

Агресията на Кремъл е проява на отчаяната борба на проваляща се империя да възстанови сферата си на влияние. Знаехме го тогава – всички го знаехме.

Изминаха бързо три години и същата група вече не е толкова сигурна. Какво се случи?

Основните факти не са се променили. Русия нахлу в суверенна нация, нарушавайки правото й на съществуване и самоопределение. По време на войната руските сили избиха хиляди хора. Те бомбардираха безразборно както военна, така и гражданска инфраструктура – апартаменти, болници, училища, детски градини. Видяхте всичко това.

Извършени са военни престъпления. Хиляди украински деца са отвлечени и изпратени в Русия, за да ги лишат от националната им идентичност. Владимир Путин не само иска да унищожи настоящето на Украйна; той иска да открадне и нейното бъдеще. Всички знаехме това тогава. Знаем го и сега.

Мненията в този орган започнаха да се променят, не защото фактите са се променили, а поради личен интерес. Някои от нашите държави-членки сега изглежда вярват, че прекратяването на войната на всяка цена и възстановяването на обичайния бизнес с Русия ще бъде от полза.

Като представител на държава, съседна както на Русия, така и на Украйна, мога да ви кажа: няма да е от полза. Чрез нормализиране на отношенията с Москва вие ще поверите своята сигурност и икономическа стабилност на автократ и военнопрестъпник в международна среда, много по-нестабилна, отколкото беше преди десетилетие.

Една руска победа – дано никога не дойде – няма да създаде по-справедлив световен ред.

Това не би било от полза за страните, недоволни от сегашното състояние на нещата. Това дори няма да доведе до по-справедлива и просперираща Русия. Достатъчно е да се каже, че сега има повече политически затворници в Русия, отколкото през 80-те години, когато Съветският съюз нахлу в Афганистан.

Има и много повече жертви.

Въздействието от помиряването няма да бъдат ограничени до страните в непосредствено съседство на Русия. „Зелените човечета“ на Кремъл, добре познати от Донбас, вече присъстват в африканските, латиноамериканските и азиатските страни под различни имена. Нека Путин победи в Украйна и тяхната дейност само ще се засили.

Разрушителните действия на Москва в Африка отразяват нейните действия в Европа – подкопаване на стабилността, подкрепа на нелиберални режими и дискредитиране на Запада. Хиляди наемници от така наречената група Вагнер — сега очарователно преименувана на „Африкански корпус“ — са наети от местни военачалници и са възнаградени с достъп до благородни метали и минерални мини, лишавайки Африка отново от нейното богатство.

Ако Украйна бъде изоставена днес, кой ще бъде следващият? Друга държава в Източна Европа?

Евентуално. Но може би страна в Близкия изток или африканска държава, предназначена да служи като руска военна база, заменяйки Сирия, където подкрепяният от Кремъл режим наскоро се срина.

Дами и господа,
Току-що чухме поредното изпълнение на руския посланик – изпълнено с лъжи, пропаганда и лицемерие. Той нарече Украйна „проект“.

Украйна не е проект. Украйна е страна с по-дълга история от Русия. Украйна е член на този орган много по-дълго време от Руската федерация. Украйна има своя собствена история, език, идентичност и стремежи, с граници, потвърдени няколко пъти в договори от Руската федерация.

Мисията на този орган от основаването му е била да деколонизира, а не отново да колонизира.

Международната общност не може да успокои агресията, защото насилието се самовъзпроизвежда чрез безразличие.

Основните факти, които предизвикаха нашата силна, единна реакция преди три години, остават непроменени. И когато фактите не се променят, тогава трябва да се придържаме към целите си.
Полша, разбира се, подкрепя мира – но мир, който е стабилен и справедлив, със справедливост за жертвите на агресията.
Много ви благодаря.“

Както се казва от край време: Който не познава историята си и не се учи от нея, е обречен да я повтори.

Димитър Димитров/ SafeNews