Почти 10 години след смъртта на бившия турски министър на транспорта Ариф Ахмет Денизолгун прокуратурата нареди ексхумация на тялото му. Разследването е започнало след сигнали от негови близки, които поставят под съмнение обстоятелствата около смъртта му. Сега съдебните медици ще търсят нови данни, които могат да хвърлят светлина върху случая.
Гробът на Денизолгун, който почина през 2016 г. от мозъчен кръвоизлив в дома си в Бейкоз, беше отворен заради новото разследване.
В сутрешните часове на гробището „Караджаахмет“ пристигнаха заместник-главен прокурор, прокурор, експерти от Истанбулския институт по съдебна медицина и екипи за оглед.
Районът около гроба беше отцепен с полицейски бариери, а достъпът до част от гробището беше ограничен.
Bütün iddialar araştırılıp her
türlü şüphenin üstüne gidiliyor.Ahmet Denizolgun’un feth-i kabir
işlemi de tamamlandı. İddialar
doğru çıkarsa Türkiye karışır!Allah bakanlarımızdan razı olsun @abakingurlek @mustafaciftcitr pic.twitter.com/eUrWVEUzPU
— Osman Sandikci (@OsmanSandikci3) August 20, 2026
Части от останките бяха извадени и транспортирани до Института по съдебна медицина за допълнителни изследвания. Ексхумацията продължи около четири часа, след което екипите напуснаха гробището.
След приключването на анализите ще бъде изготвен експертен доклад, който трябва да даде допълнителна информация за причината за смъртта на Денизолгун.
Главната прокуратура в Бакъркьой съобщи, че са постъпили сигнали и твърдения за съмнителни обстоятелства около смъртта на Ариф Ахмет Денизолгун, починал през септември 2016 г., както и за извършената тогава аутопсия.
В съобщението се посочва, че на основание на съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс е взето решение за ексхумация с цел извършване на ново изследване и установяване на действителната причина за смъртта.
Ариф Ахмет Денизолгун, внук на основателя на религиозното движение „Сюлейманджъ“ Сюлейман Хилми Тунахан, бивш лидер на движението и бивш министър на транспорта, почина в дома си в Бейкоз на 7 септември 2016 г.
Почти 10 години по-късно на 20 януари 2026 г. – брат му Мехмет Беязът Денизолгун и племенникът му Фатих Сюлейман Денизолгун подадоха сигнал до Главната прокуратура в Бакъркьой.
В него те определят смъртта на Ариф Ахмет Денизолгун като съмнителна и настояват за разследване.
В сигнала се настоява сестрата на Денизолгун – Айше Гюлдерен Денизолгун Кюриш, племенникът му и настоящият лидер на движението Алихан Кюриш, който е бил арестуван във връзка с разследване срещу престъпна организация, Хилми Туна Кюриш и други заподозрени да бъдат разследвани и изправени пред съда по обвинение в „предумишлено убийство“.
Специалистът по съдебна медицина и преподавател в Истанбулския университет проф. д-р Невзат Алкан коментира дали евентуално отравяне може да бъде установено при изследване, извършено 10 години след смъртта.
„Може да бъде установено. Зависи какъв материал ще открием при отварянето на гроба. Тъй като са минали 10 години, обикновено очакваме да остане само костна тъкан. Но ако освен костна тъкан бъдат открити нокти, коса, части от савана и евентуално меки тъкани, анализите могат да бъдат направени по-точно“, обясни той.
По думите му при ексхумацията на тялото на бившия турски президент Тургут Йозал, починал през 1993 г., 18 години по-късно е била извършена пълна аутопсия, тъй като тялото е било сравнително добре запазено.
„Изследвани бяха всички отрови. Имаше твърдения за четири. Всички те бяха анализирани. При подобно изследване се проверяват около 150 вещества, които могат да бъдат отрови“, каза специалистът.
Той допълни, че съдебномедицинският екип работи и през почивните дни, а резултатите от анализите обикновено са готови в рамките на няколко дни. След това се изискват и предишните медицински документи на починалия.
Тъй като Денизолгун е бил депутат и министър, медицинската документация за него е налична. Според информацията при смъртта му през 2016 г. също е била извършена аутопсия. Резултатите от нея ще бъдат предоставени на разследващите, а тъканните проби, взети тогава, се съхраняват в Института по съдебна медицина и могат да бъдат анализирани повторно.
Ако бъдат открити следи от насилие, специалистите могат да приложат методи от съдебната остеология – науката, която изследва костите в съдебномедицински контекст.
Според проф. Алкан чрез тези методи може да се установи дали дадена фрактура е прясна или стара и дали би могла да е свързана с причината за смъртта.
Що се отнася до възможността да бъде установено дали Денизолгун е починал от мозъчен кръвоизлив или инфаркт, специалистът посочва, че това би било изключително трудно, ако са останали единствено костни тъкани.
„Тъй като няма меки тъкани, няма да можем да установим къде се е намирала кръвта. Подобни увреждания обикновено могат да бъдат установени през първите два месеца“, обясни той.
Източник: bTV





