Министърът на енергетиката Ива Петрова обяви, че темата с договора с турската компания „Боташ“ е приоритет за новото ръководство на ведомството. По думите ѝ екипът вече се е запознал с предложенията, изпратени от предишния министър Трайчо Трайков към турската страна, като в момента текат анализи и подготовка за следващия етап от преговорите.

„Ние се запознахме с изпратените от министър Трайков предложения към турската страна. Дайте ни малко време, за да ги анализираме“, каза тя на брифинг в МЕ, предаде репортер на SafeNews.

Министър Петрова подчерта, че ситуацията изисква внимателен подход и време за оценка

По думите й става дума за сложен договор с дългосрочни последици за енергийната система на страната. Тя съобщи, че предстои среща с турските партньори, на която България ще излезе с първоначална позиция и увери, че и двете страни действат с намерение да намерят балансирано и работещо решение, което да гарантира сигурността на доставките.

От своя страна заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков потвърди, че договорът с „Боташ“ е действащ и остава важен елемент от енергийната инфраструктура на страната. Той обясни, че споразумението позволява капацитетите да бъдат използвани при нужда, което според него осигурява гъвкавост при кризисни ситуации или промени в доставките на газ.

В същото време новото ръководство на министерството говори за сериозни проблеми, които са били установени при вътрешни анализи и първоначални одити в държавната енергийна система, включително в Български енергиен холдинг, АЕЦ Козлодуй и Мини Марица-изток.

Според изнесената информация са открити управленски практики, които новото ръководство определя като „силно притеснителни“

Един от посочените проблеми е свързан с раздута административна структура – само в централното звено на БЕХ щатното разписание достига 136 души, което е повече от специализираната администрация на самото министерство.

Друг сериозен акцент в изявленията е свързан с финансовите потоци и приоритетите за инвестиции. По думите на министъра част от средства, които са били предназначени за ключова енергийна инфраструктура – включително проекти като Вертикалния газов коридор и ПАВЕЦ – са били забавяни или пренасочвани. Вместо това са финансирани други инициативи, сред които и проект за център за киберсигурност, което поражда въпроси за стратегическите приоритети в сектора.

Новото ръководство обяви, че ще продължи с по-задълбочени одити и проверки, за да се изясни реалното състояние на договорите, разходите и инвестиционните решения в системата. Очаква се резултатите от тези проверки да дадат по-ясна картина дали има нужда от промени в управлението и структурата на държавните енергийни дружества.