Помните ли сагата с бетона, който се изля в двора на къща, паметник на културата във Варна? Тогава дворът и оградата не се считаха за културна ценност. Само след няколко дни обаче нещата се промениха. Сега те са част от културното наследство.

Сагата с близо 100-годишната къща в центъра на Варна

Общинската управа съобщи за метаморфозата. За източник на двете противоречиви мнения бе посочено министерството на културата (МК). Но как за нещо толкова важно становището се ревизира?

Става дума за две различни процедури в рамките на МК. Втората, всъщност, е проверка на първата. Именно тя констатира нарушения.

Ето какво се случи:

Около Нова година в двора на изключително красива къща срещу хотел „Черно море“ започнаха дейности за поставяне на преместваем обект от около 300 кв. м. (зимна градина на заведение). Те са били предшествани от дълга съгласувателна процедура. Излят бе бетон. Той обаче бе премахнат почти веднага по нареждане на община Варна. Оградата и каквото може от двора следва да се възстановят.

Второто становище е дело на инспектората към министерството. По-специално на отговорника за Североизточна България арх. Владимир Рачев. Те установяват, че дворът и оградата са културно наследство.

Проверката е имала за цел да установи какво точно се е случило край зданието

„В становището се твърди (има предвид първоначалното – б.а.), че оградата и дворът не са от недвижимата културна ценност“, каза Рачев.

Ала близо 100-годишната къща е декларирана в списъка с паметници на културата на Варна, макар без териториален обхват и статут. Според Рачев дворът и оградата недвусмислено са ценност заради текст от чл. 79 на закона за културното наследство, визиращ точно такъв тип обекти:

„Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра – и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях“.

Тоест, според инспектора, ценността се простира не само до границите на имота, ами и имотът следва и да е защитен от охранителна зона

Друго нарушение било фактът, че зданието е на територията на архитектурен ансамбъл. Пак по закона за културното наследство ансамбълът е структура от обекти, чийто елементи се намират в смислови и пространствени естетически връзки помежду си с прилежащата им среда, т.е. – включително двор, ограда и т.н.

Според Рачев нретото нарушение изхожда от твърдението, че оградата не е автентична

Според свидетелства оградата е доста по-млада от къщата. Това се дължи и на дейности по преустройство на имота през 90-те години на миналия век. Но Рачев, който е варненец, познавал собственика на имота тогава. Той е заемал и все така длъжността в инспектората. По думите му оградата през 90-те не е пипана – освен вход отстрани. Освен това самият начин на изработка, категорично говорел, че оградата е дело точно на архитекта на зданието Стефан Венедикт Попов през първата третина на миналия век.

„Има една къща на ул.“Братя Шкорпил“ – на семейство Стателови. Правят корекция на улицата, налага се да построят нова ограда. И поръчват на младия Венедикт Попов да им направи – същата е като размер, вход за файтона и т.н. с визираната днес. Ние, по-възрастните варненци, които се занимаваме с история на архитектурата, като видим този тип ограда, знаем, че е белег на създаденото от Стефан Венедикт Попов“, каза Рачев.

От Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който е базовият орган в процедурите при разрешаване на такива дейности, твърдят, че документите, с които работят, показват, че оградата не е автентична. Позовават се на редица снимки. От няколко, публикувани във вестник през 1930 г. в реклама на архитектурното бюро на арх. Стефан Попов, се вижда, че автентичната ограда не е била на регулационна линия. Изградена е била с колони с различнa височина и бетонни шапки. Няколко години по-късно е пристроена от север. На друга снимка – от 1940-те години – когато бул. „Сливница“ (тогава бул. „Георги Димитров“) все още не е бил пешеходен, подходът към сградата се е осъществявал през по-малка порта от ковано желязо, вдигната от нивото на улицата и тротоара. Освен това в документация от 1994 г. за адаптиране на сградата за целите на банка е направен проект за преустройство на ВиК и ел. инсталации, включително на оградните зидове и достъпа до имота, както и на водното огледало в двора.

Експерти, несвързани с НИНКН, но пък наясно със сложната тематика, коментираха, че няма спор във факта, че дворът е културна ценност

Именно заради това е измината дълга съгласувателна процедура. Те обаче казват, че няма проблем да се постави в него обект, например търговски, ако отговаря архитектурно. Още повече, след като през 90-те години е имало преустройство в двора, тоест и той не е в автентичния си вид.

Арх. Рачев е изготвил констативен протокол и доклад до ресорния зам.-министър. „Нагоре по веригата“ ще се преценява визираните от нето нарушения наистина ли са такива, ще има ли наказания и т.н. Ако констатациите му се потвърдят, те ще се окажат „входната врата“, от която тръгна целият скандал. Но нататък има още нарушения – най-вече изливането на бетон. Него никой не го е разрешавал. Спорно е също обект от около 300 кв. м. може ли да бъде точно преместваем.

А ето принципният ред на процедурите на одобрение на дейности: едно съгласувателно становище се подписва от НИНКН, после влиза в дирекции на МК, финално се потвърждава от зам.-министър. Тоест, поне за част от нещата, отговорността не е на един човек или звено.

Източник: Сега

Още новини четете в категорията България