В 21-и век медицината се оказва непостижим лукс за жителите на близо 4 хиляди български села. Това е броят на местата, в които няма нито един общопрактикуващ лекар, а хората там се чувстват като буквално забравени от Бога.

Разчитат на близки, на отзивчивостта на медици от други населени места, че ще успеят и тях да вмъкнат в графика си, или пък на спешната помощ, че все пак при нужда ще дойде, въпреки селските пътища и отдалечеността. Най-често на помощ обаче се притичват само роднини и комшии, а и кметовете, на немалко от които им се налага да носят лекарства и мерят кръвно. Често и да карат болни към лечебните заведения, ако няма кой друг.

Проучване показва, че от непрекъсната здравна грижа са лишени между 12 и 15 процента от българите или около 850 хиляди души.

От Националното сдружение на общините от години алармират за сериозната криза. Сред техните предложения за временно справяне с тежката за сектора ситуация е мобилна услуга, тоест специализирани здравни автомобили, манипулационни на колела, които да обикалят по график районите без доктори. Такива частни примери, но малко, има реализирани по различни проекти в няколко общини в страната. Те обаче са временни и не дават резултат на национално ниво.

Лекарската гилдия

Според лекарската гилдия преди всичко трябва да се реши основния проблем – липсата на кадри и да се направят адекватна оценка на труда и мотивацията на медицинските работници, както и внимателен анализ защо се стига до огромно концентриране на лекари в големите областни центрове, в университетските и частни болници, за сметка на по-малките общини и села. На този фон изниква и въпросът приоритет ли е изобщо общественото здравеопазване, коментират и медици, и пациенти.

Липсата на аптеки

И посочват другата язва за хората от българските села – липсата на аптеки. Ситуацията е толкова сериозна, че в страната има цели 20 общини, в които няма нито една аптека. Или в абсолютни стойности -над един милион българи нямат пряк и директен достъп до аптека,въпреки че всички проучвания говорят за застаряването на нацията ни и непрестанно растящия брой на хроничните заболявания, респективно на нуждата от лекарства. Аптечната мрежа е така изградена, че най-задоволени да са пациентите в големите градове, особено в София, Пловдив, морските центрове и курортите с насищане на туристи въобще.

Липсата на пазарен интерес в по-малките общини и отдалечените градчета и села е, че там основно живеят хора, с ограничени доходи, а и повечето от тях са на лекарства, отпускани по здравна каса, а от там печалба за фармацевтите няма.

Отколешната идея за автомати за лекарства също не е работеща, защото там се предлагат само лекарства за първа помощ, като обезболяващи и прочие, но не и медикаменти за кръвно, диабет или каквито и да е продукти, за които е необходима рецепта от лекар. Отделно вендинг машините за лекарства не са често срещани и в големите градове, камо ли по селата. Така хората там са обречени да се спасяват поединично – кой както може.

Единственият вариант са допълнителни разходи за транспорт до по-големите зони с аптеки и обратно. Но много от пенсионерите са трудноподвижни и така топката е отново е в полета на близки и роднини.

Няма изглед за трайно работещо решение.

Още повече, че и Националната здравноосигурителна каса не разполага с механизми, с които да задължи лекарите и аптекарите да работят в определени населени места. Очевидно по селата най-важни си остават кметът, попът и даскалът. Друг е въпросът, че в много села у нас отдавна няма и учители и свещеници. А спомен, че някога, макар и много отдавна, и тук е имало медицина, са пустеещите стари здравни служби.

И докато тази драма тече пред очите ни, Тошко Йорданов се чуди как да си осигури медийна тишина, като праща журналистите в затворите, а младите лекари – в чужбина да си изкарват прехраната. Вместо да ИТН да се заеме с тази благородна задача и да подсигури на хората най-необходимите лекарства и лекарска грижа по затънтените краища на България. Само се биха в гърдите, че са най-българската партия и цъфнаха по екраните с оная песен „Нема такава държава“.

Да, мили Тошко, няма такава държава, където най-важното човешкият живот – защото той е безценен, да е последна грижа за политиците като теб. А е последна грижа, защото властта и парите явно са приоритет и на теб, и на Слави, и на останалите политически брокери във властта.

Автор: SafeNews/Над публикацията работи -Камелия Павлова