Кога децата ни се превърнаха в убийци? Този въпрос изкача всеки път, когато деца направят кървава разправия; когато невръстни момичета са заснемани в неудобни пози с цел проституция и когато надрусани тийнейджъри започнат да бушуват в градския транспорт и да се саморазправят с по-възрастните пътници.
Потресени са не само родителите, но и цялото общество – лавина от намушкани хлапета…от техни връстници. И това доживяхме: 15-годишни да убиват хладнокръвно, а 12-годишни да си „играят“ с ножове в училище.
И дотук. Кръговете в нашето блатото затихват. До следващата кървава драма с малолетни участници. Ни родители, ни общество, ни институции реално работят по предотвратяването на подобни ужасяващи инциденти с деца. Защото реално на никого не му пука, освен близките на без време отишлите си деца.
Как е възможно директор на институция, призвана да ограмотява и пази децата ни, да оправдава с „детска игра“ проява, която е могла да завърши фатално, както стана с убитото в столичен мол момче.
Щом за институциите това е като на шега, какво тогава е за децата ни, които от сутрин до вечер гледат вербално и физическо насилие от телевизора, от компютъра, от таблета, телефона, а все по-често и на живо – в съседната класна стая, на двора, на ъгъла зад лавката, че дори и вкъщи.
Тъжно, жалко и пагубно е за нас като общество! В какво превръщаме нашето бъдеще?! Връщаме се в Средновековието ли… с продължителност на живота до 15-16 години.
Ако тогава хората са умирали от епидемии или са убивали от глад, сега от какво умират хлапетата ни, за какво убиват наследниците ни ?!
Как е възможност да допускаме това?! Нима настръхването ни е моментно, само докато четем новината в интернет или свърши вечерната емисия?! А после?! Проверихте ли дали детето ви е в съседната стая и пише домашни?! Ами ако страда някъде, или зловещо наръгва съученик?! Новините ще свършат, но емисии ще има и утре…и пак ще има такива хроники, защото ние го позволяваме!
Няма кой да изпълни вместо нас родителския ни дълг, семейния ни ангажимент!
Ресурсен учител от столично училище коментира пред SafeNews кървавите инциденти. Името на учителя не публикуваме за да не му навредим, както и на децата и семействата, за които ще стане въпрос по-долу.
„Все повече деца, дори от наглед нормални семейства, проявяват нетипична агресия още от най-ранна възраст. Не е нормално от устата на дете да излизат грозни каруцарски псувни, нецензурни думи и жестоки закани, като: „ще те убия и ще те закопам така, че никой няма да те намери“, разказва учителят.
Според педагога тези случаи зачестяват, защото много деца от малки са свидетели на страшна агресия в семействата, в които израстват. Наред с побоищата по всеки дребен повод и ужасните закани, които се сипят по главите на всички членове в семействата, все повече деца на проблемни семейства растат необгрижени и много често в улични банди по улиците. където им се случва всичко, което няма нищо общо.
„Най-страшното обаче е, че наглед нормални родители с образование и сериозни професии, оставят децата си на уличния произвол, който за съжаление се пренася вече и по класните стаи и коридори. В училище вече има много повече деца, които са без велементарни представи за добро и зло. Не зачитат авторитети, учителите за тях са досадници, с които то трябва да се справят както става в кварталната банда. А ако учителят поиска уважение, тогава се намесват родителите, които взимат страната на провинилото се дете, без дори да допуснат за миг, че наглият фараон, който са окичили с последни марки часовници и и айфони, може наистина да е насилникът, който травматизира съучениците си и отравя атмосферата в клас“, твърди нашият ресурсен учител.
Според него сега се дава прекалено много свобода на децата, за сметка на учителите.
„Страшното е, че няма кой да спре тази тенденция. Още от детска възраст на подрастващите им се обяснява, че имат права, но не и задължения. А сега се подготвя и закон, който ще дава правото на родителите да съдят училището и учителите, ако детето е пострадало при редовните скандали и боеве между учениците в училище“, съобщи учителят.
Така съвсем скоро ще дойде денят, когато учителите ще ги търсим със свещ, тъй както Диоген – човека преди хилядолетия.
„Ние учителите в момента нямаме абсолютно никакви права. И забележка да напишем в Школо, трябва предварително да сме уведомили родителите за случката. Най-често пишем обяснения, изискваме декларации от родителите за всички възможни дейности, уж всичко изглежда под бюрократичен контрол, но възпитанието на децата винаги е извън тази тясна рамка на взаимодействие. Защото семейството е отговорно, не учителите, не институциите, а родителите са виновни най-напред, ако детето расте необгрижено, невъзпитано, без чувство за граници, добре нахранено и облечено, но по същество самотно. Защото никой не му обръща внимание в къщи. Загледан в лаптопа, телефона или телевизора, съвременният родител е най-големият и истински враг за детето си. Нищо чудно, че като влезе тийнейджърът вкъщи, повечето родители се питат дали това е същото дете, което са създали“, посочи педагогът.
Много закъсняхме, но все още има време да спасим децата на България. Когато нямаме време за любов и приятелски разговори с тях; когато смятаме, че щом имат скъпи дънки и раници, сме си свършили работата като родители, то резултатът ще е такъв. Когато ние не говорим с децата си, те намират някой друг, с когото да споделят. Но можем ли да се доверим на някой друг, когото дори не сме виждали, да изгражда техния характер, той да бъде моделът им на подражание.
И в двата случая с намушкани деца в София става въпрос за нападатели с трудно детство, без родителска подкрепа и с проблеми – в училище, пред закона. За да стигнат до тук, не са виновни тези деца. Виновни сме всички ние като родители, като общество.
После са виновни и институциите.
Те се интересуват само от това социалните услуги да са изпълнени по документи; да не се шуми много, много, за да не опере пешкира вместо директора, някой чиновник. Но един разговор със случаен психолог, еднократна проформа проверка на домашен адрес и чат-пат смешно парично подпомагане, нищо не решават. Вършат работа само на хартия.
Но дори и чиновниците, водещи тези дневници не си вярват наистина. Затова, уважаеми,ако не градим мерки за справяне с агресията, ще трябва да строим нови затвори, за да пращам там децата си,които не някой друг, а ние самите превръщаме в убийци, в повечето случаи не заради конкретно действие, а поради тоталното ни бездействие.
Затова и днес сме свидетели как в съдебна зала 20-годишен младеж, убил ученик когато е бил на 18, моли съда да не лежи в затвора до живот. Всъщност с бездействие правим така, че да обричаме и себе си, и други семейства, но най-вече децата ни, да са жертви на доживотни присъди – едни за убийство, а други от мъка по загубата на най-свидното – рожбата.
SafeNews припомня,че 15-годишният Красимир беше смъртоносно намушкан от свой връстник . Инцидентът разтърси цяла България.За да разберем къде се къса нишката на сигурността и какви са реалните решения, SafeNews потърси мнението на едни от най-разпознаваемите професионалисти в бранша.
Автор: SafeNews/Над публикацията работи -Камелия Павлова
