Садистичното убийство на Георги Кузев в Пловдив разтърси обществото, но зад него остават въпроси, на които институциите все още не са дали достатъчно ясни отговори. Това коментира пред БНР Тихомир Безлов, старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.
По думите му именно случаят е извадил отново на преден план темата за организацията „Кръв и чест“, неонацистката символика и връзките между различни радикални среди.
Старо име отново излезе на повърхността
„Тази тема за организацията „Кръв и чест“ и неонацистката символика дойде след това садистично убийство от непълнолетни в Пловдив и това размърда блатото, защото се оказа, че на Младежкия хълм е имало двама, свързани с тази неонацистка структура. Това постави нови въпроси, но продължаваме да нямаме отговори на други“, коментира Безлов.
Той посочи и друг неизяснен момент. В интервю съдия Петко Минев е споменал „Ку-клус-клан 2013“, но според анализатора така и не е станало ясно дали става дума за име на организация или за затворена група в интернет.
Безлов обърна внимание и на факта, че останалите участници в убийството не са били подробно обсъждани публично.
„Другите участници в убийството не се споменават и съзнателно се избягват“ на пресконференциите, дадени от полицията и прокуратурата, посочи анализаторът.
„Кръв и чест“ се появява периодично
Безлов припомни, че през годините в България периодично са се провеждали събирания, свързвани с организацията „Кръв и чест“.
„2003 г. има нещо като национално събиране в Пазарджик, регистрирано от МВР. След това се повтаря периодично в годините. Големият пик е покрай бежанската вълна 2013-2014 г., когато правят опит да се регистрират като политическа формация. След това има затишие и отново 2023 г. са били проверявани. Очевидно избягват да имат видима дейност и трябва да се случи някакъв тежък инцидент, за да се сетят за тях службите и МВР“, каза той.
Според него именно липсата на видима публична дейност затруднява проследяването на подобни структури и техните контакти.
Следите водят и към радикални идеологии
Темата за неонацизма и футболните агитки според Безлов се е появила по-осезаемо, след като е била установена свързаност на престъпленията с руския идеолог с прозвището Тесак и с „българския усилвател Ален“, който е бил широко отразяван в медиите.
Анализаторът критикува и начина, по който политическите сили са реагирали на случая.
„Властта и опозицията реагираха традиционно. Взаимно се обвиниха кои са фашисти, кои са комунисти. Обикновено се смята, че в такива ясни ситуации, особено като това ужасяващо убийство, би трябвало да има еднакво усилие да се избягва политизирането на темата. Помним при бежанската вълна 2013 г. как отново имаше политизиране на темата, имаше патрули и т.н.“, каза Безлов.
Според него фокусът трябва да остане върху самото престъпление, участниците в него и средата, която може да е повлияла върху тях, а не върху поредната политическа размяна на обвинения.
„Това жестоко убийство създаде много тежък прецедент и, надявам се, че няма скоро да се забрави“, заяви Безлов.
SafeNews припомня, че след акцията на МВР и ДАНС срещу пловдивския клон на „Кръв и чест“ отново се разгоря дебатът за неонацистките групи у нас – доколко са разпространени, как действат и представляват ли реална заплаха
Вижте повече:
Случаят вече отвори врати към по-широка тема за радикалните среди и тяхното присъствие в България, но голяма част от въпросите около конкретните връзки, участници и структури все още чакат своите отговори.
Източник: БНР
