Руската военна агресия е най-непосредствената заплаха за мира, повишава се риска в Черно море. България е солидарна с Украйна, включително и с предоставяне на военна помощ.

Некомплектът на българската армия се увеличава и достига 19,7%. Повишаващата се инфлация оказва допълнително негативно влияние върху него, както и върху способността да се достигнат 2% разходи за отбрана от БВП, предаде БГНЕС.

Годишният доклад за „Състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2022 г.“ беше одобрен от Министерски съвет. Докладът представлява оценка на състоянието на българските въоръжени сили и изпълнението на задачите в областта на отбраната през изминалата година. Той представя отчет пред българското общество за постигнатите резултати в сферата на отбранителната политика през 2022 г.

През изминалата година е продължило изпълнението на програмите за развитие на Въоръжените сили, както и плана за увеличаване на разходите за отбрана на 2% от БВП. Главните усилия са били концентрирани към поддържане на отбранителните способности и попълване на техните дефицити, превъоръжаване и ефективно участие в НАТО.

Среда на сигурност

Докладът посочва руската военна агресия за най-непосредствената заплаха за мира и я категоризира, като пълно нарушение на международното право. Забелязва се засилено активизиране на руската подривна хибридна дейност, рискове за киберсигурността, използване на енергията за активно оръжие във военно-политическа кампания. Също тъка се отбелязват повишени рискове в Черно море, Кавказ, Молдова и Беларус. Западните Балкани са характеризирани с повишаване на европейската интеграция, в Централна Азия с преразглеждания на геополитическите курсове на страните, докато в Средиземноморието главен приоритет се дава на миграционният натиск. Солидарността към Украйна е заложена в официалният документ, като се посочва, че Република България е солидарна с Украйна и подкрепя нейните легитимни усилия и действия да се противопостави на руската военна агресия, включително и с предоставяне на военна помощ.

Изводи

Главните изводи от доклада поставят нуждите за повишени изисквания към отбранителните способности на армията, поради фундаментално променената среда на сигурност. Страната трябва да бъде отговорен и ефективен съюзник в НАТО, заключва докладът. Той представя няколко основни проблеми във Въоръжените сили на страната.

Недостигът на личен състав е изключително висок, като некомплектът се е увеличил и достигнал 19,7%. Отбелязва се, че най-сериозно е положението в Сухопътни войски, като нарушава способностите им на готовност. В допълнение се посочва и неуспехът да се засили интереса към кандидатите с повишеното възнаграждение. Окомплектоването на доброволния резерв е на крайно недостатъчно равнище, като са необходими адекватни мерки за окомплектоване с личен състав и усилия за повишаване на атрактивността на военната професия на пазара на труда, заключва документът.

Повишаващата се инфлация е също посочена, като главен проблем. Тя влия допълнително на неспособността за окомплетоване, както и неспособността да се достигне до 2% разходи за отбрана от БВП. Докладът посочва, че в НАТО вече 2% се възприемат не като цел, а като основа за по-нататъшно нарастване на разходите за отбрана.

Реализиране на основните проекти на армията, като трябва да бъдат придобити: 155 мм гаубици; ракетна система за залпов огън; нови трикоординатни радари; зенитно-ракетни комплекси; дистанционно управляеми системи, безпилотни летателни апарати и средства за противодействие на такива; системи за командване и управление; способности за киберотбрана; брегови противокорабни комплекси и подводници. Тези неизпълнени проекти забавят жизненоважният процес на модернизация.

Документът завършва със следният извод: „Изоставането на процеса на модернизация и задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, както и технологичното изоставане и неадекватното ресурсно осигуряване, водят до нарастващи дефицити. Нивата на тези дефицити и перспективите за тяхното намаляване в средносрочен план са такива, че състоянието на способностите на Въоръжените сили се оценява като незадоволително. Това се отразява неблагоприятно върху възможността за ефективно изпълнение на задачите, особено по основната и най-тежка мисия на Въоръжените сили – мисия „Отбрана“. Текущото състояние на способностите има директен негативен ефект и върху изпълнението на ангажиментите на Република България към колективната отбрана на НАТО.“

Направления за работа

Планът на Министерството на отбраната за реализиране на ефективна отбранителна политика през 2023 г. и в дългосрочен план ще бъде насочен към:

-Изпълнение на целите и приоритетите към отделните планове за развитие.

-Мерки са преодоляване на вакантните длъжности.

-Достигане на 2% от БВП за отбрана.

-Модернизация.

-Нова стратегия за отбрана с поуките от войната в Украйна.

-Ефективно участие в НАТО.

-Ускорено изграждане на инфраструктура за F-16.