В изявление в петък руското правителство потвърди, че „е премахнало ограниченията върху износа на дизелово гориво, доставяно до пристанищата по тръбопроводи“, пише politico.eu.
Безпрецедентната мярка беше въведена на 21 септември в отговор на недостига на вътрешния пазар, който накара руснаците да се редят на опашки пред бензиностанциите въпреки масивната рафинираща индустрия в страната.
„Временните ограничения ще помогнат за насищане на пазара на горива, което ще намали цените за потребителите“, каза правителството тогава. Тъй като потребителските цени са ограничени от закона, предприемчивите предприятия очевидно изпращат повече гориво в чужбина, където то носи много по-високи суми, за сметка на доставките у дома.
В опит да предотврати този така наречен сив износ, Русия вместо това ще въведе данък върху неочакваните печалби от 50 000 рубли – равняващи се на 495 долара – на тон върху продажбите на петролни продукти за препродажба.
„По този начин правителството спира опитите на доставчиците да закупят гориво предварително за последващ износ след премахване на настоящите ограничения“, се казва в изявлението на Москва.
Докато страни, включително Индия и Турция, драстично увеличиха вноса си на руски суров петрол и износа си на рафинирано гориво за световния пазар, за да заобиколят забраната на ЕС за внос на гориво от Москва, затягането на доставките доведе до доближаване на цените на петрола до 100 долара на година за барел през последните седмици.
Междувременно, въпреки почти наполовината намалени приходи от критичната петролна и газова промишленост на Русия, по-рано тази година в резултат на западните санкции и тавана на цените на горивата от G7+, паричният поток се увеличи през последните месеци, като само през септември се повиши с около 15 процента.
Москва се надпреварва да запълни дупките в баланса си и да насочи възможно най-много средства към задълбочаващата се война в Украйна.
Плановете за разходи показват, че Кремъл възнамерява да увеличи разходите за отбрана до една трета от общия бюджет на страната за 2024 г., като държавните заеми се увеличават за плащане на оръжия и заплати на войниците.
