Русия ни залива отвсякъде. Ключови улици и булеварди в София носят имена, но не на българи… А на тези улици се намират и най-важните ни институции – нашият Парламент, Министерски съвет, Президентство и дори Конституционен съд.

Кои са личностите, които стоят зад тези имена? Какви названия носят най-важните места в чужбина? Ето отговорът на тези въпроси:

Сградата на Народното събрание, намираща се на „бул. Цар Освободител“, е една от първите обществени сгради, построени в следосвобожденския период. До края на 1884 г. сградата е завършена. Проектът е възложен на виенския архитект от славянски произход – Константин Йованович. Той учи в Австрия и Швейцария и проектира сградата на сръбския парламент в Белград.

Нашето Народно събрание се намира на бул. Цар Освободител, което е прозвището на Александър Николаевич Романов-император на Русия, цар на Полша и Велик княз на Финландия (1855-1891). Александър II е известен с реформите, които извършва в руското общество, стремейки се да разчупи консервативните принципи, на които се основава властването на баща му Николай I. Отмяната на крепостното право всъщност донася на Александър II и прозвището му „Цар Освободител”.

Той обръща особено внимание на Източния въпрос и по-специално на засилване руското влияние на Балканите

Това е причината императорът да се реши на поредна война с Османската империя /1877-1878/, чиято война се превръща в Освободителна за България.

Страната ни си има и друга сграда, в която от скоро се коват законите за България. Това е бившият Партиен дом, намиращ се на бул. „Княз Александър Дондуков“. В непосредствена близост се намират сградите на Президентството и на Министерския съвет, образувайки т.н. „триъгълник на властта“.

Но когато чужденец пусне навигация, за да открие този триъгълник, то вписва името на руския офицер княз Александър Дондуков. Той е участник в Руско-турската война през 1877-1878г. и в създаването на Княжество България. По време на пребиваването по наши земи подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес. Той съдейства за недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия, както и участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция(1879), която е наш основен закон до 1947 г.

С тези руски имена няма как да не отскочим до Москва, за да видим къде се намират техните институции

Дали те са последвали нашия пример да кръстят улиците си с имена на видни – например български, владетели? В историческия комплекс Московски кремъл са разположени именно и редицата важни структури за държавната власт. Това са ържавната Дума и Съвета на федерацията, правителството на Руската федерация, както и резиденцията на президента. На улиците „Охотний Ряд“ както и „Болшая Димитровка“ се намират и част от тези важни институции. Но нито една от тях не носи името на виден руски (или чужд) владетел.

В нашата съседка Румъния също институциите не носят името на присъщ за държавата управник

Парламентът, наричан още „Дом на народа“, се намира на улица „Извор“.

Нека да видим как стоят нещата във Виена. Сградата на австрийския парламент е създадена по проект на Теофил вон Хансен и се намира на улица „Dr. Karl Renner-Ring“. Карл Ренер е австрийски политик и юрист от Социалдемократическата работническа партия на Австрия. Той често е наричан „бащата на републиката“, защото ръководи първото правителство на Република Германия – Австрия и Първата австрийска република през 1919 и 1920 г., и отново е решаващ за създаването на сегашната Втора република след падането на нацистка Германия през 1945 г., ставайки първият й президент след Втората световна война.

Брюксел, столицата на Белгия, е седалище на множество международни организации – и най-вече главните институции на ЕС – Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент.

Сградата на Европейския парламент се намира на улица „ Wiertz 60“, която всъщност носи името на Antoine Wiertz – известен белгийски художник и скулптор

Приживе той се радва на подкрепата на белгийската държава, която в замяна на картините му помага в изграждането на личното му студио / дом в Брюксел (сега музей Wiertz), където художникът работи върху изкуството и писанията си като отшелник.

Австрия и Белгия отдават заслужена почит на своите държавници и творци, като кръщават централни за своите столици улици на тяхно име. В България това липсва – все още имената на руски държавници блестят в центъра на столицата ни, а това не го откриваме реципрочно в Московска Русия.

Източник: БГНЕС

Още новини четете в категорията България