По особено чувствителната за България тема „Шенген“ SafeNews разговаря с Румен Гълъбинов, икономист и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор. Той коментира какви са предизвикателствата по пътя на страната ни към Шенген, пред които ни изправя новия конфликт Израел-Хамас, и кога вижда реално членството ни в Шенген да стане факт.
Да започнем с това, че в момента отново на дневен ред е бюджета. Във ваше интервю вие поставяте укрепването на националната ни сигурност и борбата с мигрантския поток сред приоритетите в бюджет 2024. Каква част от него трябва да отиде за това и кое в належащите мерки за Шенген е най-спешно?
Води се дебат за това между 2 и 4 процента от БВП да се заделя през бюджета за такива мерки. Сред тяха са закупуване на техника, гранична и военна, както и за командироване в България от страна на държавите-членки на техни екипи, специалисти от техните служби и звена за сигурност, за подпомагане на контрола на мигрантския поток. Защото ние сме външна граница на Европейския съюз. И ще останем такава дори и когато влезем в Шенген. Граничейки с Турция, България, оценява възможността тя да влезе в ЕС и бихме могли да кажем, че това скоро няма да се случи. Така че България ще остане и ще продължи да бъде външна граница на ЕС.
През август вие казвате в интервю: „до края на годината влизаме в Шенген“. Това е обаче е преди избухването на израелския конфликт. Той създаде опасения за очакван бежански поток и много страни върнаха контрола по границите си – Словения с Хърватия, Австрия с Италия, Полша с Германия… Отдалечава ли ни това от Шенген, както твърдят редица анализатори?
Ние тук и без друго сме в едно постоянно рисково състояние. То се появява предимно сезонно, когато е хубаво времето и позволява на мигрантите да правят големи преходи през планини, гори и пресечени местности. Към момента не е забелязано увеличение на бежанския поток. Прогнози могат да се правят, когато се види дали и други съседни на държавите в този конфликт страни ще бъдат засегнати.
Има опасения също, че можем да бъдем отделени от Румъния. Австрия и Нидерландия – най-упорстващите срещу нас страни, я хвалят за изпълнените критерии, за разлика от нас.
Ако се погледне географски и геополитически Румъния е по-далече от границата с Турция и при нея натискът е по-смекчен. А всъщност южните граници са основният проблем. С Гърция не са, защото Гърция полага големи усилия и успява, доколкото е възможно, да ограничи притока на мигранти. Румъния е по-скоро разпределителен или транзитен маршрут. Тя е външна граница само дотолкова, доколкото има излаз на Черно море. Тя граничи с Молдова, Украйна, които са членове на ЕС. Но рискът с други бежанци от Близкия изток или Азия при Румъния е доста по-нисък.
Вчера Австрия каза “не” на България в Шенген. По думите на Нехамер “Шенген трябва да бъде поправен, преди да се разшири”. Какво означава това за нас?
Това не е добра новина за нас, защото ще отнеме още време – да се обсъжда механизма за реформиране на Шенгенското пространство, да се правят предложения, те след това да се приемат, а след това и да влязат в сила. Затова сега ако се поставят нещата така, че ние трябва да изчакаме и промяната в Шенген като структура, функция и организация, тогава хоризонтът ни може би още повече се отдалечава. Мисля, че ние, отчитайки нуждата от тази промяна, не би следвало да приемем всичко това да се случи и чак тогава някой да благоволи да ни приеме.
През декември европейският съвет ще обсъди членството на България и Румъния в Шенген и евентуално ще се стигне до гласуване. Какво очаквате да се случи?
В общи линии Европейският парламент подкрепя и двете държави. И при гласувания, и при изказвания са много повече тези, които са „за“ нашето приемане, отколкото тези, които са „против“. Но има проблем с това, че отделни държави могат да упражнят правото си на самостоятелно решение, вследствие на което да няма консенсус за нашето приемане. Вече е ясно кои са държавите, но вероятно може да се добавят и други. Но дори и само известните до момента са достатъчни, за да ни блокират. А иначе предполагам, че гласуването в Европарламента ще бъде в наша полза.
Можете ли да се ангажирате с прогноза за конкретна дата или времеви период за одобрение на членството ни в Шенген?
Ние имаме вече дата за приемане в еврозоната – 2025 година. Така че ако искаме да се спази тази дата, приемането ни в Шенген трябва да стане или преди това, или успоредно с приемането в еврозоната, както стана с Хърватия. Т. е. това е датата за ориентир – до 2025 година включително.
Но като за финал всички трябва да разберат едно – Шенген ни е необходим не само заради свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора, не само за да избегнем задръстванията по границите с Румъния и Гърция. Но Шенген ни е необходим и за да влезем в еврозоната. Защото няма държава в еврозоната, която да не е член и на Шенген. Дори и Хърватия, която се присъедини миналата година към еврозоната, успоредно финализира членството си и в Шенген. Т.е. Шенген всъщност не формално, а фактически е условието за членство и в еврозоната. И затова може да се приеме, че влизането в двете организации е нашата основна външноикономическа и външнополитическа цел.
