Служебното правителство внесе в парламента промени в удължителния бюджет. След предстоящите избори редовно правителство трябва да подготви бюджет за 2026 г., но работата по него може да започне още отсега. С въпроси необходимо ли е увеличение на осигуровките за пенсия и здраве, трябва ли да бъде променен моделът на облагане на доходите на хората, може ли да бъдат направени промени в данъка върху дивидентите и ДДС труд разговаря с финансиста Румен Гълъбинов.

– Г-н Гълъбинов, служебното правителство внесе в парламента промени в удължителния бюджет, а след това бюджет за 2026 г. трябва да подготви следващото редовно правителство. В средносрочната бюджетна прогноза на Министерство на финансите е предвидено осигуровките за пенсия да нараснат общо с 3 процентни пункта през 2027 г. и 2028 г. Смятате ли, че това е правилно решение?

– Българската осигурителна система, която включва пенсионното осигуряване и здравното осигуряване, има нужда от модификации. В пенсионно-осигурителната система са заложени постепенно през годините увеличения на осигурителните вноски, на възрастта за пенсиониране и за жени, и за мъже, както и на изисквания стаж за пенсиониране. Поради неблагоприятната демография във България, застаряващо население, намаляващо население в работоспособна възраст все повече хора, които са бенефициенти на системата, ще бъдат издържани, образно казано, от по-малко хора, които внасят осигуровки в системата. За съжаление тази система не може да се самоиздържа и към момента. Българската пенсионно-осигурителна система е на приблизително 50% дефицит всяка година и трябва държавата да я дотира от други държавни приходи, тоест от данъци. Така че това е неизбежно в следващите години да влезе като промяна в българския осигурителен модел.

– Необходимо ли е увеличение на здравните вноски?

– Нещата в здравно-осигурителната система стоят по подобен начин, като в пенсионната система. Там също има искания от страна и на съсловни организации за увеличение на здравно-осигурителната вноска, за да се стеснява дефицитът и в НЗОК, така както трябва да се стеснява дефицитът и в НОИ. Има доста натрупани проблеми, те вероятно не могат да се решат със следващия бюджет, но това трябва да се има в предвид за бъдещето.

– Някои икономисти заявиха, че е по-добре да бъде увеличена ставката на ДДС вместо да бъдат вдигани осигуровките. Смятате ли, че това е по-добро решение и ставката на ДДС трябва да бъде повишена?

– Има различни интерпретации. Да, някои смятат, че посредством косвените данъци, какъвто е ДДС, и тяхното увеличение може да се компенсира чрез държавна субсидия недостига в осигурителната система. Но добре би било осигурителните системи да се стремят към една по-голяма степен на самоиздържка. Защото в противен случай те започват да зависят все повече и повече от общите държавни приходи и разходи. Те губят автономност като такива осигурителни системи – здравна и пенсионна, каквито са замислени да бъдат. За 2026 г. са заложени повече приходи от реализираните през миналата година, включително и от ДДС, и от други данъци и такси. Преминаването към еврото, до края на миналата година и особено в началото на тази година, вкара допълнително доста свободни парични средства в банковата система. По този начин изсветли една част от българската икономика. Така вече върху по-разширена база очакванията са, че дори ставката на ДДС да остане на същото ниво ще има повече приходи от този данък. Трябва да се помисли, защо в България да не се намали ДДС за храни в магазините, супермаркетите и за лекарства в аптеките. Да се намали чувствително ДДС-то, например от 20 на 10 процента, така както е във всички останали държави от еврозоната, за да се облекчат данъчните разходи на по-ниско доходните слоеве от населението. Това ще има и антиинфлационен ефект, поне временно да има стабилизиране на цените на масовите стоки – храни и лекарства.

– С приемането на удължителния бюджет данъците и осигуровките засега остават без промяна, но добра идея ли е да бъде увеличен данъкът върху дивидентите?

– С удължителния бюджет се запазва инерцията от миналата година и не може да се направят някакви промени нито по отношение на осигуровките, нито по отношение на данъците. По отношение на данък дивидент, миналата година в дискусията по този въпрос видяхме сравнителни данни за други държави в Европейския съюз и конкретно в еврозоната. Само още една държава, освен България, има такъв нисък данък дивидент – Гърция. Всички останали държави имат 10%, че и по-голям от 10% данък дивидент. България е в най-ниското ниво на този данък в еврозоната. Отделно, като предмет на данъчно облагане по данък дивидент има и случаи, в които компаниите са освободени от този данък. Тоест в това отношение българската данъчна система е доста в полза на инвеститорите. Въпросът е доколко това води до увеличение на инвестициите в България и дали спомага икономическия растеж.

– Смятате ли, че трябва да се промени облагането на доходите на хората?

– Това също е въпрос, който трябва да се обсъди, но не в удължителния бюджет. Може би с бюджетите и макрорамката на бюджетите за следващите няколко години, до към 2300 г., България постепенно може да си модифицира и данъчния модел на подоходно облагане. Във всички държави от еврозоната данъчното облагане на доходите е с някакъв вид прогресия. То не е пропорционално данъчно облагане, плоско, както го наричаме в България – едно число, 10%, за всички видове доходи. Така е само при нас в еврозоната. Няма друга държава с такова облагане. В една друга държава има подобно облагане, но то е по-високо – 20%, и има необлагаем минимум, който внася елемент на прогресия – има освободени от данък, необлагаеми доходи. Ние и това нямаме. При всички положения нашата данъчна система ще трябва да претърпи промяна и трябва да се помисли да се въведе необлагаем минимум и евентуално някакъв вид прогресия, така че да не е само едно и също число за всички доходи.

– С удължителния бюджет беше решено бюджетните заплати да бъдат увеличени с 5%, колкото е инфлацията за миналата година. Правилно ли е вдигането на заплатите на всички с еднакъв процент?

– Това е политическо решение, тъй като касае доходите и е в една предизборна ситуация, в която повече надделява стремежът за щедрост от страна на българските политици. Доходите така или иначе трябва да се увеличават в България, защото трябва да настигаме средните нива на доходи в държавите от еврозоната. Освен това от доходите зависи потреблението, а потреблението е компонент на икономическия растеж.

– Какви са прогнозите ви за икономиката на страната ни през настоящата година?

– Прогнозите за България за настоящата 2026 г. очертават устойчив икономически растеж, съчетан с охлаждане на инфлацията и преструктуриране на компонентите на икономическия растеж след приемане на еврото. Пазарът се развива от продължаващо търсене, но забавено в сравнение с миналата година. Тази година ще усетим ефекти и от членството в Шенген, и от членството в еврозоната. Можем да очакваме ръст на инвестициите – и външни, и вътрешни. Инвестициите като детерминанти на растежа ще са водещи. Очаквам и постепенно възстановяване на износа. Ако имаме сериозно редовно правителство, потреблението ще бъде компенсирано от повече инвестиции на база доверие в държавата и подобрените условия за финансиране. Икономическият ни растеж ще бъде около 3% през настоящата година. Безработицата ще остане сравнително ниска, около 3,5%. Инфлацията ще се забави през тази година в сравнение с миналата и средногодишно ще бъде около 3,6%. Разбира се, вероятно ще бъде по-висока от средногодишната инфлация общо за еврозоната, но ще е по-ниска отколкото беше миналата година.

– Какви са очакванията ви по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост?

– Ние получихме второ и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост през миналата година, а за тази 2026 г. остава да усвоим още две плащания – четвърто и пето. Едното плащане е за 1,1 млрд. евро, а другото е за 1,4 млрд. евро. Тази година изтича срокът за усвояване на сумите по Плана за възстановяване и устойчивост, освен ако този срок не бъде удължен. Имаме да получаваме общо над 2,5 млрд. евро по него. Ние разчитаме и на финансиране по линия на плана SAFE за подобряване на нашите отбранителни способности, за развитие на нашата военна индустрия в размер на 3,2 млрд. евро, които да бъдат инвестирани в различни активи, свързани с военната индустрия в България. По този начин, с осигуряването на тези допълнителни финансови средства, има голяма възможност за увеличение на инвестициите и за осъществяване през тази година на капиталови разходи, които биха планирали. В предишни години обикновено не успявахме да изпълним капиталовите разходи, докато сега имаме осигурено финансиране по няколко линии. Въпрос на наша управленска способност е да успеем да получим тези пари и да ги инвестираме в проект и в икономиката на България. Разбира се, остава и едно много важно нещо – да излезем от така наречения сив списък на държавите с проблеми с финансовите трансакции и с мерките против пране на пари и финансиране на международния тероризъм. За съжаление, все още сме в този списък. Общо 18 държави са в него. Добре би било да работи в тази насока и изпълнителната власт, която и да е тя, служебна или не. Да работи за изваждане на България от този списък, тъй като това е и важно условие за наше предстоящо членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Доста напреднаха нещата в тази посока и имаме големи шансове да бъдем поканени съвсем скоро да се присъединим ефективно към тази организация, в която членуват повечето от държавите от еврозоната, също доста държави от Европейския съюз, САЩ, Япония, Канада, Австралия и така нататък. Големите световни икономики са в тази организация. От 25 критерия ние досега сме изпълнили 18 по пътната карта от 2022 г., когато започнахме по-интензивно да работим. Имаме още 7 области, в които да се справим. Това не е чак толкова трудно и можем да получим покана за членство дори и от следващата година.

– Работодателите са против минималната заплата да бъде 50% от средната, но ако минималната заплата не расте бързо, ще имаме ли шанса да стигнем другите държави от ЕС по размер на минималната заплата?

– Увеличението на минималната заплата ще продължи. Въпрос на непрекъсната дискусия е каква да е методиката, по която да се изчисляват тези увеличения. Но се забелязва тенденция заплатите в реалния сектор да нарастват по-бавно от тези в държавния сектор, там където държавата е работодател. Получава се така, че реалният сектор, който носи по-голямата добавена стойност, всъщност по-бавно увеличава заплатите, отколкото държавният сектор, който увеличава по-бързо доходите. Дори се получава така че заплатите в държавния сектор изпреварват заплатите в реалния сектор.

– Автоматичното вдигане на заплатите на полицаи и военни с увеличението на средната заплата трябва ли изцяло да бъде премахнато от следващото редовно правителство при приемането на бюджета за 2026 г.?

– Като цяло автоматизмът като начин за определяне на доходи винаги трябва да има някакъв текущ коректив. Защото година за година тези неща зависят и от моментното състояние на българската икономика и на възможностите към момента на българския държавен бюджет. По същия начин стоят нещата и с увеличение на пенсиите. Увеличението и на пенсиите, и на минималната пенсия, и на заплатите ще продължи, но година за година тези неща трябва да се съобразяват и да бъдат адекватни, т. е. да не се получат несъразмерни увеличения в едни сектори за сметка на други, или пък да има абсолютна уравниловка и на всички да им бъдат вдигнати с едно и също число. Майсторството в българското държавно управление и въобще в стопанското управление е да се прецени къде, по колко и на какво основание да се даде увеличение. Увеличението на доходите ще продължи, България ще стигне и средното ниво на доходи в еврозоната. Въпросът е на време. Няма как да стане веднага. Имаме примера на съседна Румъния, където избързаха с някои такива увеличения, включително на възнаграждения и на други държавни разходи, и стигнаха до ситуация на свръх бюджетен дефицит. Те нямат в близко време възможност да изпълнят Маастрихските критерии за членство в еврозоната. Дори да решат да кандидатстват по-активно, ще им трябва време да си коригират макроикономическите показатели за членство в еврозоната.

– Правилна ли е политиката бюджетът да бъде с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт? Трябва ли да се стремим към по-малки дефицити или дори към излишък в бюджета?

– Разбира се, че можем да постигаме и по-много добри съотношения, по-нисък дефицит като процент от БВП. 3% е критерият по Маастрихт за членство в еврозоната и ние като държава членка на еврозоната е добре да продължим да го спазваме. Но ако можем да постигнем и по-ниско ниво, защо не? Разбира се, в крайна сметка винаги целта трябва да бъде балансиран бюджет, тоест с възможно най-нисък размер на бюджетния дефицит. Но в сравнение с други държави в еврозоната ние стоим добре, защото има от старите странни членки на еврозоната, които имат значително по-висок бюджетен дефицит от тези 3%. Много по-добре за нас стоят нещата със съотношението дълъг на сектор държавно управление към брутен вътрешен продукт. За 2026 г. ние вероятно ще сме около 30-31% размер на дълга към брутния вътрешен продукт, а горната граница по Маастрихските критерии е 60%. Има държави от старите членки в еврозоната, които са на над 100% по този показател. Така че ние стоим добре, въпрос на адекватно управление на вътрешния и на външния дълг е да не го увеличаваме бързо.