Росен Желязков обяви тежката си дума за Еврозоната! Разкри как е бил номиниран за премиер
Конвергентният доклад за присъединяване към еврозоната ще бъде поискан след 18 февруари, когато бъде внесен проектът на Държавния бюджет. Това стана ясно от думите на премиера Росен Желязков.
Бюджетът, който ще бъде предложен, трябва да е с таван на дефицита до 3 %, каза той.
„В приоритетите, които записахме заедно с „Демократична България“ в коалиционното споразумение, присъединяването към еврозоната е основна цел и приоритет. Ние не търсим прозорец, а устойчивост на публичните финанси“, изтъкна премиерът.
Попитан кога е разбрал за това, че той е номинация за премиер, Желязков подчерта, че в хода на преговорите, особено с „Демократична България“, не са срещнали разбиране за това, че носенето на политическа отговорност в лицето на политическия лидер е предпоставка за стабилно правителство и мнозинство.
Желязков разкри, че решението за номинацията му се е случило около декември.
„Те отказаха и номинацията и ние прекъснахме разговорите с ДБ“, припомни Желязков.
Според него разговорите не са били напразни, тъй като над 90% от Споразумението за съвместно управление е направено с тях.
Желязков посочи, че именно това е било и причината да прекъснат преговорите, тъй като от БСП и ИТН са заявили, че номинацията за премиер е била приемлива.
„А ние не споделяме виждането за неутрален, равноотдалечен кандидат за премиер“, подчерта Желязков.
„Ако ДБ бяха част от управляващото мнозинство, а и част от кабинета, мисля, че много по-сериозно и стабилно щеше да изглежда управлението“, посочи той.
Желязков подчерта, че подкрепата на „Демокрация, права и свободи – ДПС“, е било необходимата предпоставка, правителство да бъде гласувано и да се ползва с необходимата политическа подкрепа за всички действия, които трябва да се предприемат.
„ДПС-Ново начало“ не е част от мнозинството и кабинета. Всяко нерегламентирано влияние, независимо дали е от политическа формация, или лице, има начини да се преследва по закон“, обясни Желязков.
По темата с депутатските имунитети Желязков заяви, че решението на парламента най-вероятно е продиктувано от съображения, свързани с мотивите за искането.
„Нямам съмнения, че парламентът е постъпил съобразно разбиранията на мнозинството, така и съобразно закона и правомощията си“, заяви Желязков.
Попитан от кого ще се търси по-широко мнозинство от 160, Желязков заяви, че в много малко случаи има необходимост от това. Той даде пример с избора на ВСС.
„Няма предпоставки да не търсим широко мнозинство, важното е да излъчи кандидати, които ще се ползват с доверие. Когато настане момента за избор на органи, регулатори, тогава ще има разговори с всички“, уточни министър-председателят.
Подкрепата на България за Украйна
Ще бъде увеличена или намалена подкрепата за Украйна, на този въпрос Желязков припомни, че страната ни помага още от първия ден на страната.
„Ще продължим с всички мерки на ЕС и НАТО и да бъдем солидарни с каузата на Украйна“, категоричен бе премиерът.
Той отбеляза, че всички се надяват за война да се търсят решения.
SafeNews припомня биографията на Росен Желязков:
Той стана премиер в правителството на „ГЕРБ-СДС“, „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“ на 16 януари 2025 г.
Росен Димитров Желязков е български юрист, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в третото правителство на Бойко Борисов от 20 септември 2018 до 12 май 2021 година, както и председател на XLIX Народно събрание от 19 април 2023 г. до предсрочното му освобождаване на 25 април 2024 г.
Той е роден на 5 април 1968 г.
Магистър е по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1994-1995 г. е последователно юрисконсулт, старши юрисконсулт, а по-късно секретар и кметски наместник в район „Средец“ на Столична община. От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право, член на Софийска адвокатска колегия. Бил е заместник-кмет по направление „Законност и контрол“ на район „Лозенец“, Столична община (1998-1999 г.).
От 2003 г. до юли 2009 г. е секретар на Столична община.
В периода 2011-2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия.
От 2009 г. до 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет, а в периода 2014-2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.
Ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство. Представлява българската страна в годишните срещи по инициативата за партньорство за открито управление (2011 г., 2015 г.). Координира българския принос по инициативите, свързани с европейските политики по изпълнението на Европейската програма за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност.
Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление.
От 30 септември 2016 г. с Решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“.
С Решение на Министерски съвет от 20 декември 2017 г. е определен за председател на Комисия за регулиране на съобщенията, като решението влезе в сила на 15 януари 2018 г.
Избран от Народното събрание за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 година. Председател на XLIX Народно събрание от 19 април 2023 г. до предсрочното му освобождаване на 25 април 2024 г.
Източник: БНТ
