Росен Тахов оприличи обитателите на парламента на петли и кокошки. Това става ясно от последния анализ на литературния историк, публицист и преводач.
Зрелището е отдушник на социалното напрежение, натрупано от официалното Народно събрание, смята Тахов и продължава:
България е единствената демокрация с алтернативен Птичи парламент в своята история. До 9 септември 1944 г. петли с имена на политици се сражават на живот и смърт в центъра на столицата. Зрелището е отдушник на социалното напрежение, натрупано от официалното Народно събрание.
Схватките първо ставали на Кокоши пазар. Той се намирал на ъгъла на сегашната улица “Алабин” и булевард “Витоша”. На същото място по време на игото са извършвани екзекуции. В съвпадението има мрачна символика, защото се вярва, че черният петел е служител на сатаната.
Пернати политици в дискусия.
По-късно Птичият парламент е преместен на пасаж “Св. Никола”, разрушен от бомбардировките през Втората световна война. Пасажът бил затворено пространство от сгради там, където днес се издига ЦУМ.
В периферията се намирали хотел “Родопи” и антикварната книжарница на белогвардееца Борис Макавеев. Наоколо магазинчета, сергии, кафенета, бирарии. А в средата “заседавал” пернатият форум.
Той е свикван в две сесии. Около Великденските празници и след Илинден. На арена, оградена с тараби, хвъркат Стефан Стамболов мерел сили с Константин Стоилов. Настървен Александър Стамболийски забивал шипове в Теодор Теодоров. Можело да се насладиш как кълват гребена на “погромаджията” Васил Радославов или скубят опашката на “кръволока” Александър Цанков.
“Кръв се лееше, пера хвърчаха”, спомня си тарторът на петльоборците Иван Тахов. “Викове огласяха пространството. Баби и чичковци пляскаха с ръце. Балконите на околните сгради бяха нещо като “втори етаж” на този невероятен Колизей”, допълва картината той.
Иван бил известен с прозвището Атила. Роден през 1900 г. в семейството на македонски бежанци от Крушево, Тахов е един от стожерите на софийската бохема между двете световни войни. Автор на стихове и проза, остри като шиповете на петлите му.
Тарторът на петльоборците Иван Тахов-Атила излизал с цилиндър на арената.
Птиците отглеждал в бежанския квартал Красно село. Тук на улица “Бабадаг” (сега “Хризантема”) Атила дресирал орда пернати бойци, които по правило кукуригали като победители на арената. Прочутият петльоборец разказва:
“Сражаваха се петли Батенберг, Генерал Николаев, Стамболов, Наум Тюфекчиев – убиецът на Стамболов. Имаше един хермафродит, но с 15-сантиметрови шипове – Госпожа Поликсена. Един пернат Васил Радославов с разкъсан на три морав гребен. Един речовит Александър Малинов – през пет минути кукуригаше. Един немски Фон Мах и един мистичен с черни пера “кълцок” Спиро. Той беше кръстен на сиромахомила Спиро Гулабчев. Животът му угасна не на арената, а в една тенджера. Циганите го откраднаха и му видяха сметката.”
Птиците се настървяват с месо, учи дресьорът от Красно село. “Бойният петел трябва да е заядлив и скоклив, а не трътлест. Да се захранва, но да не се прехранва, задницата му да стърчи, а не да трие трътка по земята”, пояснява той.
Преди схватката мъжкарят да е гладен, продължава Атила. Подава му се парче мръвка, завързано на тояжка. При всеки опит да клъвне, стръвта се дърпа и петелът се озлобява. Накрая хвъркатият гладиатор подлудява, настръхва и е готов за бой.
Най-голям съперник на Иван Тахов в сраженията бил писателят Дамян Калфов. “Очилатият Дамян вилнееше на арената като тореадор. С малко окъсяли панталони, но задължително с папионка”, описва го красноселецът.
Калфов познавал боевете с петли от Цариград, където работил като аташе по печата в българската легация. През 1928 г. издава книгата “Индийският петел”, в която има автобиографични моменти.
Същата година Дамян се изхранва в някакво министерство, назначен от премиера Андрей Ляпчев. Авторът на максимата “Со кротце, со благо” му подписва заповедта напук на Александър Цанков, който преди това го е уволнил.
“Беше петък, награбил съм моя петел под мишница и бързам с един приятел към пасаж “Св. Никола”. Ето ти го насреща Дамян”, спомня си Атила. Той носи птица, кръстена на Георги Губиделников, банкер и депутат от Народната партия.
Дамян Калфов пък е с пернат боец на когото за благодарност е дал името Ляпчев. “Къде си понесъл, Ванчо, тая петлешина?! То нито петел, нито кокошка. Я го настъпи, че му тури ножа!”, казва Дамян на Иван.
Писателят бил известен с псевдонима Магистратус магнус и Иван му отвръща: “Магистрате, този път се откажи. Хранил съм животното с люти чушлета. Посинял му е не само задникът, но и гребенът!”
Красноселският Губиделников наистина гледал на кръв. Като го хранел, Атила не му викал “Къци-къци”, а “Гошо-Гошо”. “Съмнявам се, че Магистрата оцени моя Губиделников. Той твърдо вярваше на своя шарен Ляпчев”, пише в мемоарите си дресьорът.
Двамата съперници пристигат на “Св. Никола”. Губиделников и Ляпчев застават един срещу друг. След десетина минути в центъра на арената се вижда само топка перушина. Мяркат се шипове и разкървавени гребени. Кълбото се бъхти на земята, издига се за секунди, после се тръшка отново в пепелта.
И така, докато в един миг зверилникът утихва. Министърът е повалил банкера. “Министър Ляпчев, петелът на Дамян, като че ли победи”, разказва Иван и дава подробности: “Гледам – моят Гошо лежи, не мърда и не диша. Гърбът му широк като табуретка, но Ляпчев върху него, готви се да кукурига.”
На арената се разпореждал глашатай, нещо като председател на Птичия парламент. Викне ли “Да!”, борбата се прекратява. Той вече отваря уста да обяви победата на Ляпчев, когато настъпва внезапен обрат.
“Точно в този момент Гошо поотвори око и ме видя. Кой знае дали разбра, че го подканвам”, описва вътрешното състояние на боеца стопанинът му. Губиделников скача, прави кръг във въздуха и награбва от двете страни Ляпчев. После го тръшка на земята и почва да кълве където свари. Публиката скандира: “Го-шо, Го-шо…”
Подир минута пръска кръв и председателят прекратява двубоя. На другия ден Иван Тахов получава телеграма: “Трогнат съм. Точка. Нахрани героя за моя сметка. Точка. Искрено Ваш: Губиделников. Точка.”
Източник: Труд
