Кой стои зад кирилпетковци, асенвасилевци, атанасовци и ги финансира?Докъде ще доведе напрежението между Ахмед Доган и Делян Пеевски? А защо Доган нареди на своите да гласуват срещу проектоправителството на ГЕРБ с премиер Росен Желязков? На какво основание партии на 5-o и 6-o място искат мандат за кабинет?
Според господин Йорданов, ако все пак се състави някакво правителство в 50-ото НС, то ще бъде политически урод.
Една седмица вече се шуми за отношенията Доган-Пеевски. Как според Вас ще завърши тази сага, господин Йорданов?
– На мен по-скоро ми изглежда като еротично-романтичен сериал, в който има много любов и много страст в тази история, която ни се представя. Ако погледнем по-сериозно, аз лично не мога да видя нищо повече от едно енергично, даже хиперактивно лидерство, което разбута отдавна тежко наместили се като в блато слоеве, което породи интриги и вътрешно напрежение. Това дава основание на някои колеги да коментират, че Ахмед Доган неслучайно спря избора си върху Делян Пеевски, отчитайки качествата му, за да може чрез посланика си Пеевски да каже на тези хора, които отдавна са за изгонване, че трябва да променят поведението си и позициите си в партията. Мисля, че Пеевски е по-скоро нещо като аватар на Доган и не виждам връщането на ДПС в онези състояния, в които го познавахме през последните 7-8 години. Разцеплението, което се подозира, няма да се случи. Отварям една скоба и тя е свързана с „либералните“ коментатори, дървените философи, които непрекъснато плашат с Пеевски. Нека кажа нещо много просто – ако Пеевски беше онзи фактор отпреди десет години, той никога нямаше да се появи на авансцената, а щеше да си остане в миманса. Фактът, че стои отпред, показва едно единствено нещо. Първо, той не може да функционира както досега в сенките, не може да има скрита власт. Нещата очевидно са се променили и той изпълнява по-скоро указания на Доган, защото очевидно Джевдет Чакъров няма енергията и куража да направи това, което очаква Доган.
Да се ударят дерибеите в ДПС…
– Точно така, тази дума е метафора за много функционери в ДПС, които са създали феодални структури. Доган не се е изявявал доста отдавна, но ако е разумен човек, е наясно, че ако ДПС продължи в досегашния си вид, ще си остане етнически ограничена партия. Не че Пеевски ще я направи суперевропейска и супермодерна, но при всички положения ще разбута с характерния си стил всички онези, които пречат на тази партия, за да се освободи терен за хора като Илхан Кючюк и други, които вече имат съвсем различен профил и са много по-приемливи от обществото.
Забили нос в това дали ДПС ще се цепи, кой ще победи – Доган или Пеевски, някак си нямаме отговор на въпроса какво накара Доган в последния момент да нареди на своите депутати да не се подкрепя правителството на ГЕРБ с премиер Росен Желязков. Защо стана това?
– Простичкият отговор е – защото така се е разбрал с Борисов. Ако щете и по възрастови причини, но не може да се отрече, че Борисов и Доган са най-опитните политици в България. В този парламент никой с никого не може да се коалира и е саможертвено да правиш самостоятелно правителство. И въпреки че ГЕРБ извадиха изключително добри кандидатури, правителството бе много добре структурирано, но Борисов го направи съвсем умишлено, за да покаже, че е сериозен, то тайно се е надявал да не мине, защото това правителство щеше да стане заложник на комплексите на всички останали. Ако направим ретроспекция за последните четири години – в България има един единствен сериозен политик и това е Борисов, спрямо когото всички останали се измерват. Избирателите се делят на такива, които подкрепят Борисов, такива, които понасят Борисов и другите, които не иска Борисов. Тези, които не го харесват, имат кандидати-юнаци, които непрекъснато претендират, че ще го преборят, само че те почват да падат и никой не може да го събори. Започват да губят, падат политици като Христо Иванов, тръгнали са със сериозна скорост към небитието ентусиазираните бодряци от гората, партизаните, во главе с човека, който доскоро изпълняваше функциите на премиер и повтаря това във всяко свое изказване – говоря за Денков. Разбира се, от другата страна са Костадинов и всякакви други екзотики, които няма смисъл да коментирам. Трябва да се разбере, че ако някой иска да победи Борисов, трябва да го победи на избори, а те се легитимират чрез подскачане и хулене по Борисов. Логиката, която те се опитват да ни представят, е доста повърхностна.
Защо според Вас?
– Защото в България нещата са много лични. Имам предвид не тези играчи, които виждаме – кирилпетковци, асенвасилевци, атанасовци. Говоря за хората, които стоят зад тях и ги управляват. Дали тези хора щяха да се държат по този унизителен за тях начин, ако някой не им е казал – добре, отидете пак на избори, ще ви финансирам? А този някой ще ги финансира, защото той не може да постигне сериозни политически резултати? Мина революцията на юмруците и всички такива състояния и единствената причина този някой да продължава да ги финансира е чистата човешка отмъстителност, инат и злоба. Нищо повече. Зад тези персони стоят хора, които имат персонална изключителна ненавист към Борисов и те са готови да губят, но да продължават тази ситуация. Защото политическата логика е ясна – имаме две партии, които декларират европейска ориентация на България – за ГЕРБ съм сигурен, за ППДБ не толкова, защото те не са монолитна конструкция. Както каза Борисов, всички западни партньори са очаквали да има коалиция между тези две партии. Очевидно да не се случва има други причини. Но времето работи в полза на Борисов, той е крайъгълният камък в българската политика и изборите го потвърждават. И в последно време решително нарасна персонално неодобрението към всички представители на „Продължаваме промяната“. Ако тези хора не са разбрали, че не могат да бият Борисов на избори, ще агонизираме още известно време.
Появиха се заявки от ДПС, че ще вземе втория мандат. Да припомним, че те три пъти са правили кабинет с техен мандат – Беров, Станишев и Орешарски…
– Според мен това е игра с публиката. Смятам, че всички са наясно, че няма как да се сформира правителство без участието на ГЕРБ-СДС. Това би било уродлива история, няма кой да го създаде това правителство орел, рак и щука. Видяхме това с първия кабинет на Петков. Абсурдно е, няма нито хора, нито математически и каквито още искате сборове. По-опитните политици надушват, че рано или късно ще дойде времето, в което избирателят ще оценяват политиците по това дали могат да свършат работа, дали могат да внесат ред и спокойствие. От тази гледна точка ГЕРБ имат най-сериозен капацитет, защото са най-солидната партия с добър кадрови потенциал. Останалите са с насипно състояние. Искам да споделя нещо, което ми направи изключително впечатление вчера в изказването на папата – че безразличието е ракът на демокрацията. И мисля, че всички българи трябва да го чуят това.
Според Вас на какво се дължи безразличието на българина?
– При нас това безразличие, което се оправдава с неспособността на политиците да взимат решения и да постигат съгласие, е удобен евакуационен пристан за истинското отчуждение, което настъпи у хората. Но реално погледнато ако избирателите се огледат наоколо, те няма да бъдат толкова критични към политиците, защото реално те са тяхна проекция. Самите отношения на избирателите на улицата са същите като на политиците. Очевидно е, че ние все още вървим по пътя на съзряването като граждани и ще ни трябва време да го осъзнаем. В момента сме добре, защото сланинката, която сме натрупали, дава резултати – ето, изпреварили сме унгарците по инфлацията. Това не е станало заради финансовите умения на Кокорчо. Потвърди се, че приказките, че сме най-зле, са тежка пропаганда.
А как ще коментирате това, че парламентарни групи на 5-о и 6-о място искат третия мандат? Имам предвид БСП и ИТН?
– Еднакво е като политическа глупост. ИТН не могат да излязат от наивитета на техния патрон при цялото ми уважение към г-н Трифонов, защото той е постигнал много в живота си, но в политическата академия не му вървят оценките. Той е много лесен за манипулиране. Както имаше наивитета да прави кастинги за министър-председател, по същия начин реагира първосигнално благодарение на личната си неприязън към Кирил Петков и Асен Василев, защото те го засегнаха персонално и той си води тази малка частна война. Наивитет и глупост. А при БСП… всички мислят, че те са опитна партия, но нека видим персоналния състав на сегашното ръководство – става дума за абсолютни аматьори и провинциалисти с тежък провинциален комплекс. Не може партия, която буквално се е сринала, да има самочувствието да иска мандата. Ако една партия е един човек, при това състояние един психотерапевт би трябвало да се замисли дали пациентът няма суицидни намерения….
ДСБ пък иска технически кабинет?
– Ами партия, която съществува само технически, може да предлага само такива кабинети. На практика ДСБ съществува само технически. Това са упражнения по красноречие. Онзи ден слушах г-н Светослав Малинов, който с дълбока вяра иска да предложи едно експертно правителство, което да бъде надпартийно и т. н. Не искам да бъда груб, но това са откровени халюцинации. Да, звучи красиво, да, звучи утопично, но когато не си работил за този раздор. Няма как когато ти самият си постъпвал доста нечистоплътно, да раздаваш от университетската банка красиви мечти на хората. Това по-скоро беше израз на цялостната им импотентност на тези хора, на тази група около техническите партии, които стават все по-технически. Огромната им импотентност се проявява в голямото им витиевато красноречие, едни и същи схеми, които всеки път се провалят, но въпреки това те продължават да бъдат канени като вещи експерти. Но в крайна сметка зад всичко прозира огромна тежка импотентност. Аз винаги гледам персонално кой какво е свършил. А какво персонално са свършили тези хора, кой какво може да прави, кой какво има в CV-то си? Истината е, че господата от жълтопаветното пространство нямат кадри, дори да вземат мандат за правителство. Те са едни хартиени герои.
„Величие“ не можа да танцува и един месец…
– Когато се съберат селската магазинерка, клюкарка, селският луд и другоселецът измамник, се получава това посмешище. Това е обратна връзка за всички хора от групата на „анти-Борисов“, които до такава степен са заслепени от цялата лудост, която ни заобикаля в последните години, че са способни на подобни изводи. Тези хора както се появиха, така и ще изчезнат.
Какво ще се случи според Вас на седми поредни избори – още от същото или все пак някакви промени?
– Още от същото ще има, ако имаме същата кампания, в която ще се говорят едни и същи досадни до болка познати неща. Трябва да има сериозна промяна в начина, по който работят до момента всички партии без изключение. Да престанат да си правят тяснопартийни мотивационни срещи, онези с билбордовете да престанат да разсмиват масово хората. Едните да повтарят, че „ние сме могли и пак ще можем“, другите – че на нас ни трябва проевропейско антикорупционно правителство, каквото и да значи това. Това са пълни абсолютни глупости, казвам го с цялата си отговорност, които никой не ги разбира. Това са думи без съдържание. Не започнат ли да се говорят конкретни неща – кога ще се построи това, кога ще се приеме онзи закон, какво ще съдържа той – по села и паланки всичко е замръзнало, но в тази държава има и отговорни хора. Ние търпим огромни щети, защото не взимаме пари, за които дори не дължим лихва. Според мен повече приказни герои и спасители няма да се появяват. Аз лично не се тревожа за избирателната активност в този u вид. Докато политиците не направят нещо, с което да поведат хората, да престанат със стратегията „пожар в къщата“ – т. е. ужас, ние сме най-зле, и започнат да работят по кампания тип „Обетована земя“ – да покажат на хората какво по-добро може да бъде, нищо няма да се промени.
И все пак – правителство или седми поред избори, господин Йорданов?
– Абсолютно не смятам, че е възможно да се направи правителство. Ако се направи все пак, то ще бъде някакъв политически урод, Квазимодо, който със сигурност ще бъде тласък за по-ясно стратифициране на отношенията в българската политика за следващите избори. Минаваме всякакъв абсурд – хора с по сто хиляди гласа да искат да управляват, да правят експертни правителства… Къде ги тия експерти? Защото в крайна сметка експертът трябва да упражнява политика. Това са дъвки за наивници. Още се учим на демокрация и затова повтарям думите на папата – безразличието е ракът на демокрацията. Изключителна мисъл!
Автор: Тодор Токин, trud
Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
