България е изправена пред риск от трайно влошаване на публичните финанси, ако не бъдат предприети спешни мерки за ограничаване на държавните разходи. Това коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) в интервю за Радио Пловдив, по повод препоръката на ЕК страната да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит.

Бюджетният дефицит нараства

Според данните, цитирани от него, бюджетният дефицит нараства и може да надхвърли праговите стойности в следващите години, което поставя под натиск фискалната стабилност.

„Европейската комисия не вижда временен проблем, а риск от устойчив дефицит, ако не бъдат предприети мерки. Именно това е основанието за процедурата.“

По думите на Ганев процедурата по свръхдефицит не означава, че България е влязла в еврозоната с некоректни данни, а че настоящите и средносрочните перспективи се влошават.

Той уточнява, че оценките за членството в еврозоната са базирани на предходни отчетни периоди, докато новите рискове произтичат от текущата бюджетна динамика.

„По думите на Ганев процедурата по свръхдефицит не е доказателство, че България е влязла в еврозоната с манипулирани данни.“

Икономистът предупреждава, че основният риск е политическият натиск да доведе до повишаване на данъците, вместо до реално ограничаване на разходите.

„Ако не се предприемат стъпки в разходната част на бюджета, ще се стигне до още по-голям дефицит и отваряне на темата за данъците. Тогава тежестта ще бъде поета от работещите хора и бизнеса, които нямат вина за натрупаните финансови проблеми.“

Като основен резерв за икономии той посочва разходите за персонал в държавната администрация, които вече представляват значителна част от БВП

Сред предложените мерки са намаляване на незаети щатни бройки, ограничаване на бонусните системи и реформа на структури с ниска ефективност.

Ганев акцентира и върху нуждата от по-строг контрол на административните разходи, по-добро управление на инвестиционните програми и по-широко използване на европейско финансиране вместо национален ресурс.

Той обръща внимание и на социалните разходи, като посочва, че част от програмите трябва да бъдат преразгледани от гледна точка на ефективност.

Въпреки предупрежденията, Ганев отбелязва, че икономическата ситуация не е кризисна, както през 2009–2010 година, тъй като приходите в бюджета продължават да растат.

„Не сме в рецесия и приходите растат. Това означава, че корекцията може да стане чрез овладяване на разходите, без да се посяга към данъците.“

По отношение на политическите решения той коментира, че намаляването на партийните субсидии би имало по-скоро символичен ефект, тъй като реалният фискален дисбаланс изисква много по-мащабни мерки.

Източник: БНР