Решаващ вот! Сърбия избира парламент на фона на протести и политическо напрежение - Сигурност в новините

В Сърбия се провеждат предсрочни парламентарни избори – трети за последните пет години. Вотът се провежда на фона на силно политическо разделение и продължили месеци антиправителствени протести, започнали през ноември 2024 г. Според оценки на наблюдатели и европейски институции изборният процес протича в силно поляризирана обществена среда. Гласуването се разглежда като сериозно изпитание за управлението на Александър Вучич, който през септември подаде оставка като президент с намерение да се кандидатира за министър-председател от името на Сръбската прогресивна партия, чийто основател е. В началото на октомври Републиканската избирателна комисия (РИК) обяви, че право на глас в Сърбия имат 6 450 523 души. Гласуването ще се проведе в 8392 избирателни секции, от които 93 са в чужбина. Сръбските граждани зад граница ще гласуват според местното за Сърбия изборно време – от 07:00 до 20:00 часа централноевропейско време. Въпреки че броят на регистрираните за парламентарния вот представители на сръбската диаспора е почти три пъти по-висок в сравнение с предишните избори, правителството отказа да разкрие секции в десетки градове. Сред балканските столици и градове, в които днес няма да има възможност за гласуване, са София, Букурещ, Солун и Истанбул. Избирателни секции няма да бъдат открити и във Ванкувър, Канада, и Грац, Австрия. В надпреварата за 250 места в Народната скупщина участват 2418 кандидати, разпределени в 18 избирателни листи. За да получат места в парламента, повечето листи трябва да преминат изборния праг от 3% от гласовете. Девет от листите представляват национални малцинства и за тях се прилагат облекчени правила за участие в разпределението на мандатите. Общественото внимание е насочено към две основни политически сили – листата на управляващата досега Сръбска прогресивна партия и Студентската листа. Последната се появи на фона на продължилите месеци протести след трагедията на железопътната гара в северния сръбски град Нови Сад през ноември 2024 г., когато при срутване на козирка загинаха 16 души. През последните две години Европейската комисия засили критиките си към Сърбия заради опасения, свързани със свободата на медиите, правото на протест, забавянето на реформите и недостатъчното сближаване на външната политика на страната с тази на Европейския съюз. Източник: БТА