Тази инициатива за религия, макар и представена като начин за насърчаване на моралните ценности и духовността сред младите хора, всъщност представлява сериозна заплаха за светския характер на образованието и свободата на съвестта.

България е светска държава, което означава, че държавата не трябва да налага религиозни доктрини или практики върху своите граждани.

Въвеждането на задължителни часове по религия нарушава този принцип, тъй като принуждава учениците да учат за вяра, която може да не споделят или дори да противоречи на техните лични убеждения. Това създава разделение и дискриминация между различните религиозни групи и атеистите, които също са част от нашето общество.

Свободата на съвестта е основно човешко право, гарантирано от Конституцията на България и международни правни документи като Европейската конвенция за правата на човека, освен ако отново не се опитат да ни превърнат в НАРОДНА Република България, както очевидно изглежда.

Задължителното изучаване на религия ограничава тази свобода, налагайки определени религиозни възгледи и практики на децата, без тяхното съгласие.

А родителите кой ги пита?

Те също нямат възможност да изберат дали децата им да бъдат изложени на религиозно обучение, което е неприемливо в едно демократично общество.

Религиозните учения често се основават на вяра и субективни интерпретации, които не могат да бъдат проверени чрез научния метод. Въвеждането на такива теми в учебната програма подкопава авторитета на научното знание и критичното мислене, които са основополагащи за модерното образование. Учениците трябва да бъдат насърчавани да развиват умения за анализ и оценка на информацията, а не да приемат наготово догматични твърдения.

Ако целта е да се запознаят учениците с различни религиозни традиции и тяхното влияние върху историята и културата, това може да бъде постигнато чрез обективно и неутрално преподаване на тези теми като част от учебните предмети по история и културология. По този начин учениците ще получат пълна и балансирана картина на света, без да бъдат манипулирани от конкретни религиозни доктрини.

Моралните ценности и добродетели могат да бъдат преподавани и насърчавани чрез други дисциплини като литература, философия и гражданско образование.

Тези предмети предоставят богати възможности за дискусии и развитие на етични принципи, без да се налагат религиозни възгледи. Освен това, семейството и обществото играят ключова роля във формирането на моралните ценности на децата, което прави задължителното религиозно обучение излишно и неефективно.

Опитвайки се да наблъскат децата с ненужна информация, изолират семействата и техните конституционни права сами да определят развитието на децата си в тази насока. И ни наблъскват във времена, когато задължително трябваше да се учи история на комунизма, например.

Хайде веднъж и завинаги да скъсаме с това проклето минало, което вместо сега да ни учи от направените грешки, то ни връща в едни тъмни времена, в която свободата ни струваше толкова, колкото човешкият живот в Русия.

Имам кръщелно свидетелство

И доскоро вярвах, че детето ми ще бъде кръстено. Днес няма да го направя. Ще оставя само да прецени каква религия да изповядва. От мен зависи да го науча да бъде добър човек. И в това ще вложа цялата си енергия. Защото съм родител и вярвам, че като такъв, имам право да решавам детето ми дали ще го оставя само да се самоопределя, или ще натискам с бутонките като някой твърдоглав комунист.

Получено в редакцията на SafeNews с молба за публикуване.

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews