Националната мрежа за развитие настоява за спешна реформа в управлението и стратегическото планиране на българското образование. Повод за позицията е казусът с Математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе, където от следващата учебна година две паралелки по математика се редуцират до една.

Според организацията това е сигнал за системен проблем в начина, по който държавата управлява развитието на талантите в ключови направления като математика, информатика и природни науки.

„Когато липсва национална рамка, стратегическата, за образованието, това, което се случва на областно ниво, а и на градско, е всеки решава какво да прави според усещането си“, коментира за БНР Чавдар Влъчков от Националната мрежа за развитие.

По думите му липсата на дългосрочна образователна стратегия създава несигурност и води до решения, които не са съобразени с реалните нужди на икономиката и обществото

„Гимназистите ще са кадри на трудовия пазар след много години, но няма дългосрочна стратегия за икономиката… младите хора попадат в странна ситуация на произвол“, посочва той.

Влъчков подчертава, че в по-малките градове липсата на алтернативи прави всяко ограничаване на паралелки особено чувствително за родителите и учениците.

„Когато говорим за по-малките градове, няма много алтернативи. Затова родителите реагират и повече от 500 човека са се подписали“, допълва той.

По думите му проблемът не е само в конкретния случай в Русе, а в начина, по който функционира системата на профилиране след 7. клас.

„В МОН превърнаха предвидимостта в един много грозен капан за младите хора… това тясно профилиране от 8 клас нататък е абсурдно само по себе си.“

Според експерта ранната специализация ограничава възможността учениците да откриват реалните си интереси и потенциал.

„Кой човек в 8 клас може да гарантира в какво го бива, в какво не го бива?“, пита той.

Влъчков коментира делението на гимназиите на елитни и неелитни:

„Да кажеш на млад човек в 8 клас, че се е провалил вече в живота е отвратително!“

„Българската образователна система винаги е била базирана на стрес. Ние сме висококонкурентна образователна система и тя е базирана на стрес. В някои западни страни, давам пример с Белгия, там се звъни да се запишеш след 7 клас. Не е конкуренцията кой ще звънне пръв. Докато тук, аз си спомням – пари, частни уроци, какво коства, кой ще намери правилния учител, той вече няма часове и всичко останало. И при целият този стрес изкарваме страхотни кадри. Затова винаги казвам: „Като видя CV от Източна Европа – България, Румъния – знам, че това е конкурентно CV и знам какви усилия са положени те да стигнат дотам“, но какво става с всички останали, които сме ги накарали да се чувстват провалени, които сме ги профилирали рано в нещо, което не им харесва? После имаме едни неудовлетворени хора, които не са развили потенциала си и не са разбрали даже може би какъв е потенциалът им. И повечето работят цинично!“

Влъчков критикува и начина, по който се измерва иновацията в образованието, като настоява за по-гъвкава и адаптивна система, която да позволява грешки и промени в избора на младите хора.

„Образованието трябва да е най-неконсервативната система. Там трябва да са иновациите.“

Той дава и примери за дисбаланс между образователната система и пазара на труда, включително липсата на достатъчно специалисти в ключови области.

„Има само един хидроинженер в общо 5 басейнови дирекции в България.“

Според него този разрив показва липса на координация между образованието и реалните потребности на държавата.

Влъчков коментира и социалното измерение на ранното профилиране, като подчертава, че системата често създава усещане за „елитни“ и „неелитни“ училища.

„Да кажеш на млад човек в 8 клас, че се е провалил вече в живота е отвратително.“

Той сравнява българския модел с практики в други европейски държави, където изборът на образователен път е по-гъвкав и по-малко стресов за учениците.

„Образователната система винаги е била базирана на стрес… изкарваме страхотни кадри, но какво става с всички останали?“, коментира той.

В заключение Влъчков посочва, че липсата на регионални стратегии води до изтичане на кадри и трудности при задържането на млади специалисти, особено извън големите градове.

Източник: БНР