Здравната система в България е изправена пред сериозна криза, след като инфлацията в сектора през 2026 г. се оказва двойно по-висока от общата за страната. Това показва анализът „Оценка на устойчивостта на здравноосигурителната система“, изготвен от Health Metrics и представен в пресклуба на БТА.
Един от основните проблеми, очертани в доклада, е демографската картина на страната
Близо половината от работещите в България са над 45-годишна възраст, а това е възраст, над която рязко се повишава заболеваемостта от хронични заболявания, каза Екатерина Иларионова, представител на Health Metrics.
„България е сред най-бързо застаряващите държави от ЕС, а предотвратимата смъртност в страната ни остава сред най-високите сред държавите от ЕС“, посочи още тя.
Основните проблеми, пред които е изправена НЗОК, е нарастващият демографски натиск, ограничената приходна база – 11-12% от населението не са здравно осигурени, разходите за здравеопазване са увеличават ежегодно и нарастват по-бързо от приходите, но не се предприемат адекватни мерки за решаването на този проблем.
По думите й се отчита бурно нарастване на средствата за болнична помощ, вместо за превенция.
„Делът на доплащане от страна на гражданите е повече от двоен в сравнение с доплащането в другите държави в ЕС, посочи Аркади Шарков от Health Metrics.
В рамките на пет години разходите на домакинство за здравеопазване са нараснали с 60%, като страната ни е на първо място в ЕС по доплащане от страна на домакинствата. „Близо 77% от доплащанията от страна на българските пациенти са за лекарства, като в тях се включват и частично реимбурсираните от здравната каса“, допълни той.
За периода 2022 г. – 2025 г. отстъпките към НЗОК, осигурени от фармацевтичните компании, са нараснали с близо 115%, каза още Шарков и припомни, че често фармацевтичните компании се колебаят дали да оставят определен лекарствен продукт на българския пазар. Цените на лекарствата в България се определят спрямо строги критерии и в сравнение с цените в 10 държави в ЕС, като за страната ни се избира най-ниската цена, припомни Шарков.
Здравноосигурителната вноска – от 8% към 10%
Да се актуализира здравноосигурителната вноска – от 8% към 10%, като тя да се заплаща в пълен размер и за групите граждани, които се осигуряват от държавата, да се намали броят на здравноосигурените лица, да се осигурят целеви трансфери от акцизи върху вредни за здравето стоки, да има гарантиран минимален ръст на средствата за здравноосигурителни плащания от минимум 10% на година, да има пропорционален ръст на лекарствените бюджети спрямо общия ръст на бюджета за здравноосигурителни плащания, предложиха от Health Metrics.
Очакваните ефекти са по-висока финансова устойчивост на НЗОК, намаляване на скрити дефицити, по-добра предвидимост, подобрена финансова защита за домакинствата и по-ефективно използване на ресурсите в системата, допълни Шарков.
Налагането на мита от страна на САЩ върху лекарствата има пряк ефект и ще има пряк ефект върху цените им в Европа, посочи още Шарков.
По думите му, ако няма координирана здравна политика, която да отчита макроикономическите реалности, Европа рискува трайно да изостане в глобалната биотехнологична надпревара. Спадът на трафика през Ормузкия проток доведе до спад с 95% от доставки на някои лекарства във Великобритания, като се очаква този фактор да доведе и до спад на доставки на целия европейски пазар, допълни Шарков.
Очакванията са тези мерки да доведат до по-голяма финансова стабилност, по-добра защита за пациентите и по-ефективно използване на ресурсите. Според разчетите, ако здравната вноска бъде увеличена до 10%, приходите в бюджета на касата могат да достигнат около 7 милиарда евро.
Подобна позиция вече е подкрепена и от Българския лекарски съюз, който също настоява за промяна в модела на финансиране.
Източник: Нова
