Кризата с боклука в София май се оказа най-чистото нещо в цялата история – защото покрай контейнерите изплуваха далеч по-мръсни тайни. И преди ИТН да ни приберат в затвора за 6 години, да хвърлим едно око на една, подчертавамe, политическа реалност, в случай че някой реши, че разказваме „личен живот“.
Но какво да правим – сметищата се оказва, че миришат по-малко от коридорите на властта
Според хора, запознати отблизо с вътрешната динамика на партията „Продължаваме промяната“, Асен Василев не просто отрязал всякаква политическа подкрепа към кмета на София Васил Терзиев – той го зачеркнал като човек, разказва източник на медията ни.
„Да стои сам и да търси кой да му чисти боклука – ние не сме му сервитьори!“, бил цитираният коментар от щаба на ПП.
Най-ироничното е, че в публичното пространство „Продължаваме промяната“ продължава да говори за „чест“, „модерна политика“ и „лична свобода“.
Макар че Асен Василев се отърва от влиянието на Кирил Петков и Лена Бориславова, сега той водел нова, по-тиха война – срещу кмета на столицата Васил Терзиев, разказва информатор на SafeNews.
И колкото и да са се разбирали по въпросите за властта и общите интереси, ябълката на раздора започнала от съвсем друго място. Вътрешните врагове шепнат, че истинската битка не била за София или за гражданите, а за нещо далеч по-пикантно, което ще разберете сега.
Ако за ориентацията на Асен Василев, казват, няма никакви дискусии, то Васил Терзиев продължавал с отчаяни усилия да поддържа образ на „хетеросексуален прагматик“.
След като законната му съпруга го напусна насред кампанията през есента на 2023 г., заради разточителните нощни похождения с мускулести мъже, кметът бързо предприе ответен ход – заформи публична връзка със симпатизантка от общината и дори имаше няколко контролиранo пуснати статии в близки медии, за да изглежда всичко като романтика.
Най-трагичният елемент в тази история била именно младата жена
Тя повярвала. Искрено.
За известно време кметът и общинарката живели заедно, под един покрив. Тя приемала липсата на близост в спалнята като резултат от тежкия график на кмета и натоварения живот. Не задавала въпроси. Опитвала се да не вижда мълчанието като знак.
Тъкмо там, на „Московска“ 33, илюзията й се разпаднала. Един ден, без да почука, влязла в кабинета на кмета. Това, което видяла, не било заседание, нито подписване на документи. Терзиев бил в прегръдките на служител – човек от ключова дирекция в Столична община, като се целували страстно с език, разказват очевидци. Шокът бил толкова силен, че псевдо-годеницата изхвърчала навън, а виковете й изпълнили коридорите на СО.
Онова, което било тайна за нея, отдавна е известно на половината администрация и цяла София
Защото мъжът от дирекцията не криел близостта си с кмета. Колегите му недоумявали как е получил толкова висок пост, при положение че компетентността му била под въпрос, но жестовете, походката и китките дават отговора.
Но аферите вътре в общината, разказват приближени, били само едната половина на скандала.
Терзиев, казват в гей-средите, имал склонност към роли не просто романтични, а унизителни – към доминатори.
Хомоаферата в общината не задоволявала изцяло мераците на столичния градоначалник, злословят в средите. Известен с афинитета си да бъде мъчен, унижаван и изнасилван от мъжете, Терзиев се ориентирал към прочут с грубостта си полов атлет, обслужващ предимно вип-клиенти от високите етажи на властта.
Именно там се пресекли пътищата им с Асен Василев.
Това разбира се довело до най-грозния възможен конфликт – защото „любимият“ на единия се оказал същият „атлет“, когото и другият ценял. Скандалът между двамата, описван от очевидци, не звучал като разговор между политици, а като улична свада от Женския пазар. Обиди, удари по масата, гняв – панаирът бил впечатляващ, а последиците за кмета Терзиев – ужасяващи.
Асен Василев наредил: нито един депутат от партията да не подкрепя Терзиев. Пълна изолация. Дори общинските съветници получили указания да мълчат и да наблюдават отстрани как кметът потъва в собствените си кризи.
И така, сагата с боклука остана без политически гръб, но с ясно лице.
За да прикрие управленската безпомощност, започна да се раздухва мит – онзи за „Таки и запалените камиони“. Удобна легенда, в която кметът се изкарва борец срещу мафията, а не автор на хаоса. Пропагандата за „сенчестия враг“ храни фанатизма на собствения му електорат, който има нужда от враг, за да остане вярващ.
Тази приказка задоволява напълно сектантите от ПП–ДБ, които живеят в балон, пълен с опорки и страхове. Така истинският проблем – невъзможността да управляваш кризите – остава зад кадър.
И докато ние се чудим защо градът потъва в боклука Васко спуска димни завеси зад които да скрие сексуалните си мераци.
Но градът ще се измие, контейнерите ще се изпразнят, боклукът рано или късно ще стигне до сметището.
Но истинският боклук няма адрес в „Дружба“ или „Люлин“. Той живее по кабинетите – в папки, в обществени поръчки, в тихите сделки, които миришат по-силно от всеки контейнер. И докато чистачките метат улиците, някой ще се осмели ли да измете в коридорите на властта – там, където боклукът не се вижда, но управлява?





